— Ели, какво означава всичко това? — попитах, полагайки огромни усилия гласът ми да остане спокоен.
— Нищо… Мамо, моля те. Наистина не е това, което изглежда.
— Не, определено не е „нищо“. — Повдигнах бележката. — „Прекрасно представяне.“ Какво представяне? Кой ти е дал този плик? А тези пари… за какво са?
— Не мога да ти кажа. — Долната ѝ устна започна да трепери. — Моля те… просто не ме разпитвай.
— Да не те разпитвам? Прибираш се у дома в четири сутринта с плик, пълен с пари, и бележка, която звучи така, сякаш…
Не успях да довърша изречението.
Самата мисъл, която се оформи в главата ми, беше достатъчна, за да пресъхне устата ми.
— Не е това, което си помисли — прошепна тя едва доловимо.
— Тогава ми обясни какво е.
Тя само поклати глава.
Цялото ѝ тяло трепереше.
— Ели, моля те… — протегнах ръка към нея.
Тя веднага направи още една крачка назад.
Очите ѝ се изпълниха със сълзи.
Отново поклати глава, рязко се обърна и се затича нагоре по стълбите.
Останах да гледам след нея, трескаво мислейки как бих могла да я накарам да ми каже истината.
Тогава все още нямах представа, че още на следващия ден пред входната ни врата щеше да се появи нещо, което щеше да ме изненада още повече.
Тази нощ така и не успях да заспя.
С часове седях сама на кухненската маса и не откъсвах поглед от бележката, докато буквите пред очите ми не започнаха да се размиват.
Малко след седем сутринта се качих тихо на горния етаж и внимателно почуках на вратата на стаята на Ели.
Отговор не последва.
Към края на сутринта стоях облегната на касата на вратата, усещайки, че само тя ме държи на крака, когато внезапно звънецът на входната врата иззвъня.
На прага стоеше куриер, който едва се виждаше зад огромен букет от божури и лилии.
Цветната аранжировка беше толкова пищна и внушителна, че лицето му почти напълно се губеше зад цветята.
— Това е за Ели — каза куриерът.
Поех букета в ръцете си и останах да го гледам.
Със сигурност струваше цяло състояние.
След като куриерът си тръгна, забелязах малка картичка, скрита между цветята.
Преди изобщо да се замисля, я извадих.
„Надявам се след снощи краката ти още да те болят. Заслужи си го.“
— Какво, по дяволите… — промълвих, усещайки как в мен едновременно се надигат страх и гняв.
Без да губя нито секунда, се качих по стълбите с букета в ръце.
Този път почуках много по-силно.
Нямаше да си тръгна, преди да получа отговори.
— Ели! Отвори вратата! Веднага!
Настъпи кратко мълчание.
След миг ключалката щракна.
Тя открехна вратата съвсем малко.
Очите ѝ бяха зачервени и подпухнали от плач.
— Това е за теб. — Вдигнах букета и картичката. — „Надявам се след снощи краката ти още да те болят. Заслужи си го.“ Кой ти изпрати това, Ели?
Лицето ѝ се изкриви от болка.
Без да каже нито дума, тя издърпа букета от ръцете ми и с всичка сила го запрати в стената.
— Ели… някой… нарани ли те? — попитах с пресъхнало гърло.
— Мамо… моля те…
— Не. Повече няма да приемам „мамо, моля те“. Прибра се у дома в четири сутринта с чантичка, пълна с пари. На следващата сутрин получаваш изключително скъп букет. После тази странна бележка. Очевидно нещо сериозно не е наред, миличка. Искам да ти помогна, но няма как да го направя, ако не знам истината.
Тя отвори вратата още малко.
Балната ѝ рокля лежеше смачкана на пода зад нея.
Между нас се настани тежко, напрегнато мълчание.
— Ако не ми кажеш истината — произнесох тихо, но твърдо, — още днес ще се обърна към полицията. Разбра ли ме?
Очите ѝ се разшириха от ужас.
— Мамо, недей… Моля те. Не разбираш.
— Тогава ми помогни да разбера.
И тогава сякаш нещо вътре в нея окончателно се пречупи.
— Казва се Даниел. Учи в моето училище. — Тя бавно седна на края на леглото. — Преди няколко месеца започна да ме заговаря след часовете. Знаеше, че кандидатствам в няколко много престижни университета.
Намръщих се.
— Разбра колко струват таксите за кандидатстване. И летните подготвителни програми също. — Тя сведе очи към ръцете си. — Един ден ми предложи пари, ако се съглася да отида с него на абитуриентския бал.
Усетих как всичко в мен се свива.
— Какво?
Очите ѝ отново се напълниха със сълзи.
— Знам колко ужасно звучи всичко това. Но ти работиш толкова много, мамо. Не исках отново да те моля за пари. Реших, че мога да издържа само една вечер.
— Значи това момче ти е платило, за да отидеш с него на абитуриентския бал, а ти си се съгласила, за да покриеш разходите за кандидатстване и подготвителните курсове за университета. — Разтрих уморено челото си. — Но това все още не обяснява какво се е случило след това. Какво ти направи Даниел, Ели?
Гласът ѝ едва се чуваше.
— В началото се държеше съвсем нормално. После започна да се ядосва всеки път, когато разговарях с приятелите си. Всеки път, когато исках да направя нещо, което не беше по неговия план, той се дразнеше. Каза ми, че ми е платил, за да изглеждам добре до него, а не за да се забавлявам.
