— Добре — каза тя с глас без емоция. — Но първо фактурите и приемо-предавателните документи за предишните етапи: електрика, замазка, гранитогрес и актовете за извършена работа от твоя Тимур.
— Ти какво, на данъчни ли ще ми играеш?! — избухна Вадим. — Аз съм ти мъж!
— Няма прозрачни документи — няма пари.
Вадим затръшна вратата с ругатни. А на следващия ден Зинаида Аркадьевна, напълно уверена в безотказността на сина си, вече беше поръчала за подмосковския си особняк шикозно стълбище от масивен дъб, смятайки да плати с парите от майчинския депозит на снаха си. Заради твърдия отказ на Вероника се отвори финансова дупка. Подизпълнителят на стълбището се оказа суров мъж, от онези, които през деветдесетте решаваха въпросите с поялник, и заплаши да разглоби покрива.
За да спаси майчината мечта и нейното здраве, Вадим тайно от майка си продаде в Авито любимия си квадроциклет Yamaha и колекцията си от елитни спининги за смешни пари. Когато Зинаида научи, че „нейното момче се е лишило от играчките си заради тази алчна, меркантилна гадина“, тя крещя по телефона така, че на Вадим му заглъхна ухото. Намрази снаха си с люта, пролетарска омраза. Лишаването от ресурси е най-страшното наказание за такива хора. Зинаида се закле да довърши Вероника психически при първа възможност.
Вечерта Вадим, кипящ от злоба за продадения квадроциклет, хвърли на масата пред Вероника смачкана касова бележка.
— Задави се с твоите хартийки! Ето ти санитарията! Доволна ли си?!
Вероника внимателно изглади бележката. Адресът за доставка в долната част беше грубо замазан с черен маркер („случайно разлях кафе“, измърмори мъжът ѝ). Но ИНН на продаващата организация беше останал ясен. Вероника мълчаливо отвори базата за проверка на контрагенти.
„ООО „Грунт-Строй“. Основна дейност: доставка на чернозем, торф и оборски тор“.
Оборски тор? В новостройка на петнадесетия етаж.
Сутринта, щом Вадим замина за съвещание, Вероника извика такси до адреса на бъдещия си апартамент. Качваше се към своя етаж. Половин година мъжът ѝ я хранеше с приказки за бригадата на Тимур — мързеливи майстори и мошеници, които всичко развалят, бавят сроковете и искат нови траншове за безкрайни поправки.
Вероника пъхна ключа си в строителната брава. Завъртя.
В носа я удари миризма на застоял прах и влажен бетон.
Апартаментът беше празен. Гол, сив бетон от строителя, без никакво разпределение на тръби, без замазка по пода и без преградни стени. От тавана самотно висеше крушка на мръсен кабел.
Върху обърната пластмасова кофа от шпакловка седеше мрачен, обветрен мъж в износени работни дрехи и пушеше до отворения прозорец.
— Вие коя сте? — попита Вероника, усещайки как земята изчезва под краката ѝ.
— Тимур — мъжът флегматично изтръска пепелта върху бетонния под. — Строител, прораб. Дойдох да си прибера строителните стойки, половин година събират прах тук. А вие, доколкото разбирам, сте Вероника? Жената на Вадим? Стопанката на този мавзолей?
Вероника се облегна на студената стена, за да не падне.
— Къде е моят ремонт?
Тимур горчиво се усмихна.
— Вашият ремонт, Вероника, в момента се чувства прекрасно в елитното вилно селище „Сосновий бряг“. В имота на Зинаида Аркадьевна. Вашата скъпоценна свекърва се опита да ме измами с последното плащане за довършването на къщата ѝ. Каза: „Пари няма, а ако много се обаждаш, зет ми е в прокуратурата, ще те разори“. Но аз съм старо куче, отдавна не вярвам на думи. Всички товарителници са ми запазени.
Той ѝ подаде папка, Вероника я отвори. Ред след ред, документ след документ. Платец: карта *4456, личната карта на Вероника. Стока: гранитогрес, интериорна боя, италианска санитария, подово отопление. Адрес на доставка: Московска област, селище „Сосновий бряг“. Лице за приемане: Зинаида Аркадьевна.
— Мога да го потвърдя във всеки съд — спокойно добави прорабът. — Чуждо не ми трябва, но и своето няма да оставя.
Същата вечер Зинаида Аркадьевна, опиянена от безнаказаността си и от жаждата да погали раздутото си его, се обади на Вероника. Убедена, че е победила алчната девка, тя реши да я довърши с разкош.
— Вероничка! — запя тя с меден глас в слушалката. — Тази събота правя предварително новодомство! Ела задължително, да видиш как нормалните хора строят, когато подхождат с ум и душа!
Свекървата не знаеше, че сама, със собствените си ръце, води жертвата на мястото на престъплението.
Събота.
Особнякът на Зинаида гъмжеше като кошер. Беше се събрала цялата многобройна рода. Масите се огъваха от мезета, в двора се въртеше шиш с агнешко. Зинаида Аркадьевна, стегната в скъпа копринена рокля, приличаща на доволна, лъскава търговка, водеше гостите из огромния си дворец.
Вероника вървеше след тълпата.
— А тук е банята ни! — вещаеше Зинаида, театрално разтваряйки вратите. — Италиански плочки, ексклузив! Санитария от чист месинг! Всичко със собствени ръце, всичко с моя гръб и честен труд е изкарано!
