— Прекрасни плочки, Зинаида Аркадьевна — произнесе високо Вероника, излизайки в самия център на дневната. — Триста и двадесет хиляди рубли. Касова бележка от 14 октомври. Платено с превод от моята заплатна карта.
Глъчката на гостите мигновено стихна. Вадим, който стоеше до бара, се задави с тарталетка.
— Какви ги дрънкаш, пияна ли си? — изсъска той и се хвърли към жена си, опитвайки се да я хване за лакътя.
Но Вероника отърси ръката му и отвори папката.
— А този прекрасен дъбов паркет, по който всички вие сега стъпвате — тя силно тропна с ток по пода. — Четиристотин хиляди рубли, платени на 20 ноември от мен. Доставката е оформена на този адрес по обаждане на съпруга ми.
— Затвори си устата! — изкрещя Зинаида. — Вън от моя дом! Всичко това синът ми го е изкарал! Ти тук си никоя и никаква!
— Ваш дом, Зинаида Аркадьевна? — Вероника не повиши глас. Тя извади от папката пачка товарителници със сини, мокри печати на ИП Тимур и ги вдигна над главата си. — Полиция няма да викаме тук, това са семейни разправии. Ще ви викаме в граждански съд.
Тя се обърна към пребледнелия като тебешир мъж и към замръзналата от ужас рода.
— Неоснователно обогатяване. Всички до един материали в този дом са купени от моите лични сметки и доставени на този имот. Никакъв договор за дарение не съм подписвала. Вадим, утре сутрин подавам молба за развод. Апартамента бетонка ще разделим наполовина, а половината от стойността на този „дворец“, която си налял тук от общия ни бюджет, ще ми изплащаш от заплатата си до побеляване.
— Това е клевета! Фалшификация! — изрева Зинаида. Тя се опита да се хвърли напред и да изтръгне документите, но Вероника с отвращение дръпна ръката си.
Роднините, които само преди минута се възхищаваха на особняка и пиеха за здравето на домакинята, изведнъж започнаха бързо да крият очи. Някой тихо, странично, се насочи към антрето за якето си. Във въздуха ясно замириса на грандиозен скандал, неизмиваем позор и многомилионни дългове.
Вероника се приближи плътно до тежко дишащата свекърва.
— Мислехте, че просто ловко сте ми откраднали ламината, боята и тръбите? — каза тихо Вероника, така че да я чуе само Зинаида, гледайки в бягащите очи на жената. — Вие откраднахте моя дом и мечтата ми за сигурност. Ще пусна този ваш дворец на търг чрез съдебните изпълнители, но ще си върна парите до последната копейка.
Вероника се обърна и тръгна към изхода, силно и ритмично тракайки с токчета.
А зад нея, насред огромната, ехтяща зала, сред недоядени салати и изоставени чаши, в пълна изолация остана да стои Зинаида Аркадьевна. Тя конвулсивно се държеше за скъпия мраморен плот.
Вероника излезе на мразовития въздух, седна в такси и, без да чака понеделник, написа на адвоката си.
Зинаида Аркадьевна и Вадим, след като се съвзеха от първия шок, решиха, че Вероника просто ги блъфира.
— Къде ще ходи тя? Съдилищата се точат с години! — сумтеше Зинаида на следващия ден, дояждайки вчерашния шашлик. — Ще се поистеризира и ще се върне. А тези нейни Тимурови хартийки ще ги оспорим. Ще кажем, че е подарък!
Но те фатално подцениха жена, на която се бяха опитали да отнемат чувството за сигурност.
Юридическата месомелачка се задвижи точно след седмица. Адвокатът на Вероника, хищен и безмилостен професионалист, не просто подаде иск за неоснователно обогатяване срещу Зинаида и молба за развод с делба на имущество. Още с първото ходатайство той наложи обезпечителен запор върху регистрационните действия с онзи същия особняк.
Когато Зинаида Аркадьевна, решила за всеки случай да прехвърли къщата на сестра си, отиде в МФЦ, ѝ връчиха официален отказ.
Делото продължи осем месеца. Вадим наемаше евтини юристи, крещеше в съдебната зала, че Вероника руши семейството, а Зинаида се опитваше да играе на жалост, изобразявайки хипертонични кризи. Но срещу тях стояха железни доказателства: извлечения от личните банкови сметки на Вероника, като парите бяха натрупани от нея преди брака, което адвокатът лесно доказа; разпечатки на обажданията на Вадим към доставчиците и показанията на прораба Тимур, който с удоволствие се яви като свидетел.
Съдията, слушайки обърканите оправдания на свекървата за „семейната каса“, само се мръщеше.
Присъдата беше безпощадна. Съдът постанови: да се съберат от Зинаида Аркадьевна в полза на Вероника 2 милиона и 400 хиляди рубли за неоснователно обогатяване, плюс съдебните разноски.
А Вадим беше задължен да компенсира половината от стойността на онази недовършена бетонна квартира, тъй като се разкри, че тайно е вземал кредити за ремонта на майчиния дом, използвайки общото им имущество като залог.
Пари у Зинаида нямаше. Цялата ѝ мизерна пенсия и заплатата на сина ѝ бяха вградени в италианските плочки и дъбовия паркет.
Три месеца след влизането на решението в сила пред кованите порти на елитното селище спря невзрачна бяла Лада. От нея слязоха съдебни изпълнители.
