Любопитството я принуди внимателно да извади находката.
Пред нея имаше продълговата кутия, изработена от тъмно синьо кадифе.
Цветът беше толкова дълбок, че изглеждаше почти черен при слаба светлина.
По някаква причина сърцето на Татяна започнало да бие по-бързо.
Тя леко отвори капака.
И тя замръзна от възхищение.
Вътре имаше невероятно красива бижута комплект.
Обеци, колие, гривна и пръстен.
Всички орнаменти те бяха изработени от бяло злато и основната им характеристика бяха големи сапфири с наситен син оттенък.
Деликатната работа на майстора беше невероятна.
Изглеждаше, че скъпоценните камъни поглъщат цялата красота на нощното небе.
Това не бяха просто скъпи бижута.
Във всеки завой на метала, във всеки детайл имаше изящество, специален вкус и внимание към жената, за която беше предназначен комплектът.
Цената на такъв подарък вероятно е била огромна
«За рожден ден!» — проблясна радостна мисъл.
«Игор е подготвил изненада за моята почивка. Колко е прекрасен!»
Татяна набързо затвори кутията.
Тя дори се почувства малко смутена, че случайно разкри тайната на съпруга си.
Тя внимателно уви находката обратно и я постави точно там, където я намери.
Приятна топлина се разнесе по гърдите ми.
Разбира се, тя никога не се е смятала за фен бижута.
Обикновено се ограничава до тънка верига, малки обеци и сватбен пръстен.
Но сапфиреният комплект, който видя, буквално спечели сърцето й.
Беше удивително красив.
Нежен.
Елегантен.
И, както й се струваше, избран с голяма любов.
На следващата сутрин Татяна и Вероника отлетяха за Гърция.
Седмицата мина почти незабелязано.
Всеки ден беше изпълнен със слънце, разходки, морски въздух и щастлив детски смях.
Вероника тичаше по плажа с наслада, събираше камъчета и постоянно задаваше хиляди въпроси на майка си.
За първи път от много време насам Татяна се почувства напълно отпочинала.
Те се върнаха у дома загорели, щастливи и пълни с нови преживявания.
Игор ги посрещна на летището.
Приготви огромен букет цветя за жена си, и красива играчка за дъщеря си.
Вкъщи ги очакваше поредната изненада.
Съпругът ми приготви вечерята сам.
—Колко вкусно! — Татяна беше изненадана, когато опита риба, изпечена с ароматни билки. — Игорек, дори не подозирах, че знаеш как да готвиш така!
—Всичко се променя някой ден, — той се усмихна.
Близо до очите се появиха малки бръчки, които съпругата почти не беше забелязвала преди.
— В днешно време можете да научите всичко в Интернет. Основното нещо е — желанието да зарадвате близките си.
Вечеряха, засмяха се и споделиха впечатленията си.
Вероника говореше непрекъснато за морето, слънцето и малките си приключения.
Апартаментът имаше същата домашна атмосфера, за която Татяна смяташе, че си струва да живее.
Но скоро Игор погледна часовника си.
—Е, принцеси мои, трябва да се приготвя.
—Къде? — жена ми беше изненадана. — Днес е събота!
—Работата няма да свърши сама, — отговори мъжът и гали косата й нежно. — Татко трябва да работи, така че момичетата му да не се нуждаят от нищо. Ще се опитам да се върна рано вечерта.
Бързо се съвзе и си тръгна.
Познатият аромат на неговия одеколон се усещаше в коридора в продължение на няколко минути.
И тогава апартаментът потъна в тишина.
По някаква причина този път тя изглеждаше необичайно тежка за Татяна.
За да е заета, жената решила да почисти малко.
В края на краищата собственикът не беше вкъщи цяла седмица.
Тя избърса мебелите, почисти стаите с прахосмукачка и започна да мие пода в кухнята.
И изведнъж забелязах нещо лъскаво близо до крака на масата.
Между плочките и ръба на паркетното покритие лежеше малък предмет.
Татяна се наведе и го вдигна.
Беше обица.
Златна щипка с чисто перлено мънисто.
Жената веднага разпознала украсата.
Принадлежеше на Олга.
Татяна гледа находката няколко секунди.
После извади телефона си и набра номера на съпруга си.
— Здравейте, — се чу равномерният му, леко уморен глас.
— Здравей. Какво правиш бе?
— Зает съм с доклади. Има толкова много бумащина, че не можеш да си представиш. Бързо ще се отегчиш. Липсваш ли ти вече?
Татяна неволно си помисли, че Игор често й е разказвал за работните си дела преди.
Тогава тя с удоволствие обсъждаше проекти с него, предлагаше решения и помагаше със съвети.
Сега съпругът й сякаш умишлено я ограждаше от професионалния й живот.
—Разбира се, че ми липсваш. Кога ще се прибереш?
—Ще свърша след три часа и ще пристигна. Днес трябва да приключим поне някои от случаите. Вече ме чакаш, нали?
— Добре, да изчакаме.
Игор всъщност се появи около три часа по-късно.
От прага вдигна Вероника на ръце и я обиколи из стаята.
Момичето изпищя радостно.
—Е, красавици мои, какво правехте без мен? — попита той, целувайки жена си по бузата.
— Мама и аз почиствахме! весело каза Вероника.
— Странно, — баща ми беше изненадан. — Изглежда, че съм почистил всичко преди пристигането ви.
