— Какво правиш тук?
— Клеър…
— Какво правиш тук?
— Тони ми се обади.
Завих рязко към паркинга.
Излязох навън толкова бързо, че бяха автоматични врати почти ме удари по рамото.
Тони ме срещна близо до колата.
— Поканихте ли Робърт тук?
— Клеър, нека обясня.
— Поканихте ли Робърт тук?
— Да.
— Свързахте ли се с него зад гърба ми?
— Да.
— И да го оставя да плати за пътуването на Лили?
— Намерих писмата ти, докато търсех акта за раждане на Лили.
— Закуска и оборудване само на плажа.
— Изобщо не става въпрос за пари!
Тони говореше по-тихо.
— Търсех акт за раждане, за да попълня документите си за пътуване и попаднах на писма.
— Чел ли си ги?
— Само последният.
— И след това реших да му се обадя, без дори да говоря с мен?
За мен последното писмо беше просто продължение на стара кавга. Но Тони си спомни една реплика, която веднъж избрах да не забелязвам.
— Робърт написа, че можете да му се обадите, когато самата Лили е готова, — каза той. — И остави телефонен номер.
— И все пак решихте да му се обадите без мое разрешение.
— Да.
— И тогава той му каза в кой хотел сме отседнали.
— Говорих за пътуването. Предложи да плати за нещо, което ще направи Лили щастлива.
— Пускаш непознат в последното пътуване не ми каза нищо на дъщеря ни.
— Как изобщо организира всичко това?
— Дадох му номер на гост в хотела. Каза ми какво иска да направи Лили, а самият той се свърза с правилните хора и плати за всичко директно.
— Пуснахте непознат в последното пътуване на дъщеря ни и не ми казахте нищо.
— Не знаех дали може да му се вярва.
— Тогава защо изобщо го извикахте тук?
Тони погледна към хотела.
— Робърт искаше да дойде в началото на пътуването.
— Защото на Лили почти не й остава време.
Тези думи ме накараха да замълча.
Тони продължи много предпазливо:
— Той щеше да дойде в първия ден. Аз го забраних. Каза, че само ти имаш право да решиш дали някога ще се срещне с нея или не.
— Но сега той е тук.
— Снощи се обади отново. Той каза, че не може да живее с мисълта, че е загубил последния си шанс, без дори да се опита да ви попита лично.
— Продължавах да си мисля, че чакаме някакъв перфектен момент.
— Но все пак взе решението си без мен.
— Да. Аз знам.
— Нямаше право.
— Знам.
— Тогава защо направи това?
Очите на Тони се напълниха със сълзи.
Робърт все още стоеше близо до масата си и дори не се опита да се доближи до нас.
— Защото продължавах да си мисля, че отлагаме всичко за някакъв идеален момент и може просто да няма друг момент. Позволих му само да дойде в хотела. Нищо не съм обещавал. Няма среща. Без запознанства. Нищо, докато с Лили не се съгласите.
— Трябваше да ми кажеш всичко, преди да се качи на самолета.
— Да.
Погледнах Робърт отново.
Той все още стоеше близо до масата си и дори не се опита да се доближи до нас.
— Невероятно съм ти ядосан.
— Това, което го намерихте, може да е направено от любов, — казах. — Но нямаше право да го водиш тук без моето съгласие.
Тони кимна.
— Прав си.
— Невероятно съм ти ядосан.
— И имате пълното право да го направите.
Но преди да успея да кажа нещо друго, зад мен се чу гласът на дъщеря ми.
След нея Дениз излезе от вратата.
— Защо всички шепнете тук?
Лили седеше в инвалидна количка близо до входа, все още по пижама. До нея стоеше служител на хотела.
Тони веднага побърза към дъщеря си.
— Трябва да легнете.
— Събудих се и нямаше никой.
След нея Дениз излезе от вратата.
Още не бях готов да простя на Тони. Дори не бях готов да се опитам да разбера постъпката му.
— Когато Лили се събуди, тя се обади на рецепцията, — мениджърът обясни. — Изпратихме служител горе и той й помогна долу.
Погледнах терасата.
Робърт все още стоеше близо до масата си.
Още не бях готов да простя на Тони. Дори не бях готов да се опитам да разбера постъпката му.
Но сега решението вече не засягаше съпруга ми и мен.
Изборът принадлежеше на Лили.
Лили дълго гледаше старата снимка, което Тони сложи в плик.
Върнахме се в стаята с нея и седнахме до нея на леглото.
Обясних, че бащата на Адам е долу.
— Вашият собствен дядо, — каза I. — Името му е Робърт.
Лили огледа внимателно старата снимка, която Тони сложи в плика. На снимки Робърт стоеше до десетгодишния Адам.
Дъщерята прокара пръст по лицето на баща си.
— Той има моите очи.
— Робърт иска да се срещне с мен?
— Да, — отговорих.
— Робърт иска да се срещне с мен?
— Наистина иска.
— Искаш ли да се срещна с него?
Принудих се да отговоря възможно най-честно.
— Искам сам да вземеш решението.
— Трябваше да кажа всичко на майка ти веднага.
Лили погледна Тони.
— Ти ли беше този, който го доведе тук?
Тони кимна.
— Трябваше да кажа всичко на майка ти веднага.
Лили помисли малко.
— Добър ли е?
Лили отново обърна поглед към снимката.
— Мисля, че да, — отговори Тони. — Но ти не му дължиш нищо.
