Лили отново обърна поглед към снимката.
— Искам да го видя.
Робърт влезе без огромен букет, без скъпи подаръци и без предварително подготвена реч.
В ръцете си имаше само малка дървена музикална кутия.
Лили отвори капака и започна да свири тиха, проста мелодия.
— Принадлежеше на баща ти, — каза Робърт.
Лили отвори капака и започна да свири тиха, проста мелодия.
— Какъв беше, когато беше на десет?
Робърт се усмихна през сълзи.
— Обичани палачинки. Мразех да си връзвам връзките на обувките. И един ден реших да сложа жаба в банята.
Тази проста ежедневна история се оказа много по-ценна за Лили от всяка дълга реч.
Лили се засмя.
— И тогава какво се случи?
— Баба ти крещеше толкова силно, че чух цялата къща. Жабата избягала. После го намерихме в коша за пране.
Тази проста ежедневна история се оказа много по-ценна за Лили от всяка дълга реч.
Робърт предложи да плати за трансфера на билетите ни и още една нощ в хотела. Първата ми реакция беше да откажа просто по принцип.
На плажа Робърт вървеше от едната страна на стола на Лили, а Тони — от другата.
Но тогава Лили попита дали можем да отидем отново в океана.
Обадих се на д-р Пател. Когато потвърди, че състоянието на Лили е достатъчно стабилно и не представлява сериозна опасност още един ден, Робърт смени самолетните си билети и удължи престоя ни.
На плажа Робърт вървеше от едната страна на стола на Лили, а Тони — от другата.
Заедно я търкулнаха право към водолинията.
Малко по-късно застанах до Робърт, докато Лили си почиваше под чадър.
Този път малка вълна все още докосна краката й.
Лили ахна и после се засмя силно.
— Студено!
Робърт се засмя с нея. Тони седна до стола и тихо избърса очи.
Малко по-късно застанах до Робърт, докато Лили си почиваше под чадър.
— Но тя има право да знае за Адам.
— Един ден няма да ни върне изгубените години, — казах.
— Разбирам.
— Все още съм ядосан.
— И с право.
— Но тя има право да знае за Адам.
Точно преди залез слънце Лили поиска служител хотели направи още една, последна снимка.
Робърт я погледна.
— И ще бъда благодарен за възможността да й кажа всичко, което си спомням.
Погледнах Тони, който стоеше малко по-надолу по плажа.
Ще се справим с това, което направи по-късно. Но този ден принадлежеше на Лили.
Точно преди залез слънце Лили помоли служителка на хотела да направи друга, последна снимка.
Застанахме зад стола й — малко неловко, без да знаем къде да сложим ръцете си и как да се гледаме.
Лили посочи първо Тони, после Робърт и мен.
— Стойте заедно.
Поколебах се.
Лили се намръщи.
— Моля.
— Искам всички, които дойдоха за мен на снимката.
Застанахме зад стола й — малко неловко, без да знаем къде да сложим ръцете си и как да се гледаме.
— Защо всичко? — попитах.
Лили се усмихна.
— Защото искам всички, които дойдоха за мен на снимката.
Служителят вдигна камерата.
И за първи път от много дълго време време никой от нас не спореше.
