Но щом светлините угаснаха и до нея задиша човекът, който беше разбил доверието ѝ, маската падна.
Тя лежеше неподвижно с гръб към него и задържаше дъха си, за да не чуе беззвучните ѝ ридания. В гърдите ѝ пулсираше огромна невидима рана.
Всеки път, когато затваряше очи, пред нея изплуваше само едно име.
Наталия.
Коя беше тя?
По-красива ли беше?
По-млада?
По-интересна?
Какво беше открил Вадим в нея, което вече не виждаше в собствената си съпруга?
Тези въпроси непрекъснато се въртяха в съзнанието ѝ като рояк разгневени оси, които отново и отново я жилеха с една и съща болка.
За миг ѝ се прииска да го разтърси, да включи лампата и да хвърли истината право в лицето му. Да го принуди да признае всичко.
Но се овладя.
Кира прекрасно разбираше как би приключил подобен разговор.
Първо щеше да отрича.
После щеше да започне да се оправдава.
След това неизбежно щеше да излъже още повече.
А накрая вероятно щяха да последват закъснели съжаления и празни обещания.
Но това вече не ѝ беше достатъчно.
Раната беше прекалено дълбока, за да бъде заличена с думи.
Тя не искаше обяснения.
Искаше истината.
И искаше справедливост.
През цялата нощ така и не успя да заспи. Изчака търпеливо, докато дишането на Вадим стане равномерно и тежко – онова спокойно дишане на човек, потънал в дълбок сън.
Тогава безшумно стана от леглото и отново се отправи към кабинета.
Към мястото, където стоеше лаптопът.
Към мястото, където само преди няколко часа целият ѝ живот се беше пропукал.
Този път отвори компютъра без никакъв страх.
Болката постепенно се беше променила.
Вместо отчаяние в нея се настаняваше нещо друго – студено, хладнокръвно, прецизно и опасно спокойно.
Решителност.
Кира отвори историята на браузъра с надеждата да открие някаква следа. Но Вадим беше достатъчно предпазлив. Всичко беше старателно изтрито.
Тогава тя отново отвори писмото с резервацията.
„Наталия.“
Само едно име.
Как можеше да открие конкретен човек в огромна Москва само с тази информация?
Тя се принуди да мисли спокойно и логично.
Къде би могъл Вадим да се запознае с тази жена?
Най-вероятно чрез работата си.
Изведнъж си спомни, че неведнъж беше говорил за нов клиент от Дубай, с когото в момента разработваше важен проект.
Спомни си и името на компанията.
Пръстите ѝ забързано затракаха по клавиатурата.
Тя отвори професионална социална мрежа, въведе името на фирмата и филтрира служителите, които работеха в Москва.
На екрана се появи дълъг списък.
Кира започна внимателно да разглежда профил след профил.
И тогава…
я откри.
Наталия Волкова.
На малката ѝ профилна снимка се виждаше уверена усмивка, дълга вълниста коса и спокоен, проницателен поглед. Беше красива жена.
Ревността болезнено прониза Кира, оставяйки след себе си унизително усещане. Но тя веднага потисна тази емоция. Сега не беше моментът да се сравнява с непозната.
Под снимката беше посочена длъжността ѝ:
Маркетинг мениджър.
Това напълно съвпадаше с проекта, по който Вадим уж работеше през последните месеци.
Всичко започваше да се подрежда с плашеща точност.
След като вече знаеше пълното ѝ име, Кира продължи търсенето. Отвори профилите ѝ в по-личните социални мрежи. Страницата на Наталия в Instagram беше публична – лекомислена грешка на човек, който очевидно обичаше да показва живота си пред всички.
Пред очите на Кира се разкри лъскав свят, изпълнен с лукс и показност.
Скъпи чанти.
Екзотични пътешествия.
Изискани ресторанти.
Огромни букети.
Дизайнерски рокли.
Наталия очевидно изпитваше удоволствие да демонстрира благополучието си. Всяка снимка сякаш крещеше за висок статус, успешен живот и безупречен вкус.
Кира продължаваше да превърта надолу, пропускайки безброй селфита и красиви, но лишени от смисъл цитати.
Изведнъж сърцето ѝ болезнено се сви.
Под няколко от най-новите публикации ясно се виждаха харесванията на Вадим.
Малки дигитални следи, които безмълвно разказваха историята на тяхната тайна връзка.
Тя не спря.
Продължи да разглежда профила, опитвайки се да разбере коя всъщност беше тази жена и докъде беше стигнала връзката им.
Имаше снимки с приятелки, кадри от светски събития, луксозни партита и официални вечери, където Наталия почти винаги беше в центъра на вниманието.
И тогава Кира застина.
Погледът ѝ попадна върху публикация отпреди две години.
Това беше сватбена снимка.
Наталия сияеше в разкошна бяла рокля, застанала до висок мъж в елегантен черен костюм.
Той я гледаше с такава искрена нежност, че само този поглед беше достатъчен да причини болка.
Под снимката стоеше кратък надпис:
„Началото на вечността с моята сродна душа. Олег.“
Кира стисна челюсти.
Наталия беше омъжена.
Жената, която след два дни щеше да вечеря романтично със съпруга ѝ, самата имаше съпруг.
В този миг предателството придоби съвсем различно измерение.
То вече не беше просто изневяра.
