Беше нещо много по-мръсно, по-жестоко и по-отвратително, отколкото Кира можеше да си представи.
Вадим не предаваше само нея.
Той предаваше брака си с жена, която едновременно мамеше и собствения си съпруг.
В същия този момент самосъжалението, унижението и болката внезапно отстъпиха място на ярост.
Гореща.
Почти изгаряща.
Това вече не беше история само за разбитото ѝ сърце.
Това беше история за двама души, които от егоизъм разрушаваха едновременно две семейства, само за да си подаряват тайни срещи и романтични вечери.
А този мъж…
Олег…
Знаеше ли изобщо какво се случва?
Или и той, също като нея, живееше в красива лъжа?
Кира отново погледна лицето му на сватбената снимка и за първи път изпита неочаквано съчувствие.
Той беше също толкова измамен.
Още една невинна жертва в чужда игра.
И точно тогава в съзнанието ѝ започна да се оформя план.
Дързък.
Рискован.
И безмилостно точен.
…
До разсъмване вече знаеше точно какво трябва да направи.
Кира седеше сама на кухненската маса. В ръцете си държеше телефона, на чийто екран беше отворен профилът на Наталия и снимката на съпруга ѝ.
Решението беше взето.
Нямаше да има истерии.
Нямаше да има среднощни скандали.
Нямаше да има сълзи пред човек, който вече беше обезценил всичко, което някога бяха изградили заедно.
Тя искаше друго.
Студено.
Премислено.
Прецизно възмездие.
Такова, което поне частично да ѝ върне усещането за контрол над собствения ѝ живот.
Без да губи време, тя намери Олег в същата социална мрежа.
И неговият профил беше публичен.
Семейни снимки.
Пътувания.
Топли послания.
Мигове с Наталия, на които изглеждаше истински щастлив.
Нищо в изражението му не подсказваше, че подозира как съпругата му се готви да прекара романтична вечер в компанията на друг мъж.
Кира му изпрати кратко съобщение:
„Здравейте, Олег. Казвам се Кира. Трябва да поговорим за Вашата съпруга и моя съпруг. Много е важно.“
Отговорът пристигна приблизително след час, когато Вадим вече беше заминал за работа.
В началото Олег звучеше объркан.
После – предпазлив.
Но след като Кира му изпрати екранна снимка на резервацията и фотография, на която Вадим и Наталия бяха заедно на фирмено събитие, тонът му се промени напълно.
Съобщенията му станаха кратки.
Студени.
Лишени от емоции.
Не след дълго двамата се чуха по телефона и се уговориха да се срещнат в едно кафене в центъра на Москва.
Кира не губи време в дълги обяснения.
Каза само най-важното:
— Знам, че в петък в 19:30 те ще бъдат в ресторант L’Azur. Аз вече резервирах маса точно до тяхната. Ако искате да видите всичко със собствените си очи, елате. Ще бъда сама, но можем да влезем заедно.
От другата страна настъпи дълго мълчание.
След няколко напрегнати секунди Олег тихо произнесе само две думи:
— Ще дойда.
През целия четвъртък и почти до края на петъчния ден Кира се подготвяше не за скандал, а сякаш за най-важното представление в живота си. Дълго избираше какво да облече, докато накрая не се спря на роклята, с която преди година бяха отпразнували последната си годишнина от сватбата. Елегантна, тъмносиня, с открит гръб – тя ѝ придаваше увереност и достойнство.
Гримира се по-внимателно от обикновено, а косата си оформи в меки, свободно падащи вълни.
Не искаше да изглежда като унизена съпруга, дошла да търси обяснения.
Искаше да изглежда като жена, която знае собствената си стойност и не позволява никой да ѝ я отнеме.
В петък сутринта Вадим беше необичайно оживен. Няколко пъти между другото спомена предстоящата „важна среща с партньори“, която щяла да продължи до късно вечерта. Преди да излезе, я целуна по бузата, пожела ѝ хубав ден и обеща, че ще се прибере много късно.
Кира му отвърна със спокойна усмивка.
Толкова спокойна, колкото успя.
Защото вече усещаше как болката постепенно се превръща в студена, твърда стомана.
Точно в 19:15 тя пристигна в Москва Сити.
Олег вече я чакаше пред входа на небостъргача, в който се намираше ресторантът.
На живо изглеждаше още по-висок, отколкото на снимките. Тъмните му очи издаваха болка, ярост и огромното усилие, което полагаше, за да запази самообладание.
Размениха си кратки погледи и едва забележимо кимване.
Нямаше нужда от думи.
И двамата отлично знаеха защо са тук.
Заедно се качиха с асансьора до най-горния етаж.
Когато вратите се отвориха, пред тях се разкри великолепна панорамна гледка към вечерна Москва, обляна в безброй светлини. Луксозната зала на ресторанта изглеждаше впечатляващо, а атмосферата беше изпълнена с приглушена музика и тихи разговори.
Метрдотелът ги придружи до масата, която Кира беше резервирала предварително – непосредствено до ъгловото място до панорамния прозорец, посочено в потвърждението на Вадим.
Двамата седнаха.
Кира внимателно извърна глава.
Вадим и Наталия вече бяха там.
Наталия носеше прилепнала червена рокля, изглеждаше сияеща, смееше се безгрижно и небрежно докосваше ръката на Вадим.
