БУМ.
Залата на съвета отново потъна в мълчание.
Остана само шестдесет цикличното бръмчене на турбината на Белия ястреб над градския площад, постоянното дишане на адмирал Мърсър до мен и ритмичния тук… тук… хронометъра на Ричард тук на китката му.
ГЛАВА 6: ПРОЛОГ КЪМ ОДИТА НА ВЪРХОВНИЯ КАПИТОЛИЙ
Подземният бункер за непрекъснатост на командването, разположен на осемдесет фута под основите на Военноморския медицински център на САЩ в Бетесда и достъпен само през супер защитен хидравличен взривен люк под изследователските лаборатории, беше напълно тъмен, с изключение на кехлибареното сияние на тридесет криптирани тактически монитори.
Отвън студените мокри песъчинки на Мериленд се превърнаха в тежък, спокоен сняг, покриващ военноморските хеликоптерни площадки и тъмната шир на National Mall с три инча недокоснато бяло кадифе.
Ричард Милър седеше начело на дванадесетфутова маса за рисуване, направена от реставриран кестен — маса, която самият главен геодезист Артър Мърсър старши построи през 1944 г. —, увита в ловно яке от шотландски туид от двадесет унции и отпивайки горещо керамично стъкло от тъмно цикория, излята от Маркъс Купър от полеви термос.
Износената фланела беше изчезнала; Ричард беше в семпъл, ушит цивилен костюм, направен от среднощно синя английска вълна. Бронзова геодезическа значка блестеше на левия му ревер, а лицето му излъчваше спокоен, неподвижен осемдесетгодишен архитектурен свят.
До стола си, на диамантената стоманена палуба, Барнаби спеше спокойно, поставяйки тежката си златна глава върху обувките си.
В съседна запечатана стая за наблюдение, видима през подсилено балистично стъкло, седяха деветте му дъщери в служебните им форми; техните криптографски терминали бяха синхронизирани директно с ядрени командни редути по целия свят.
Отсреща на масата седеше вицеадмирал Дейвид Мърсър, началник на военноморските операции, служебното му палто беше разкопчано, четири златни звезди улавяха светлината на инструментите.
До него бяха генерал-майор Майкъл Грант, заместник-директор на Командването за специални операции, и американският прокурор Маркъс Купър.
На масата между предмишниците ни…
На акта за син пергамент Conduit Ten…
Имаше четири-инчов античен изцяло титанов геодезичен ключ за компас с петдесет и шест аналогови криптографски прореза по долния ръб:
Тежките бронзови взривни врати на колектора на подземната глава щракнаха тихо и се отвориха по намазаните водачи:
СКРИЙП.
Подполковник Томас Бенет влезе в стаята в зелена парадна униформа с панделки на Вашингтонския военен окръг.
До него вървеше главният съдия Елинор Мърсър, осемдесет и две годишният председателстващ съдия на Втория окръг, почуквайки златоглав геодезичен бастун върху диамантена плоча.
Двама висши служители спряха на ръба на кестеновата маса.
Те не приличаха на хората, които току-що бяха завършили осемдесетмилионната контраразузнавателна и общинска корупционна операция в Индиана.
В стоманеносивите им очи лежеше сянката на древно, плашещо, непоносимо съзнание, току-що разпечатано на осемдесет фута под базата на столицата.
— Ричард, — Полковник Бенет каза тихо, поставяйки черно куфарче на теле, вързано с пурпурен восък, върху полираното дърво.
— Дейвид.
— Майкъл.
— Елинор.
— Маркъс.
—Какво има, полковник? — попита Ричард, леко прокара пръсти по лазерно изрязания сериен номер на титановия ключ.
—Harold Vance и неговите общински съзаговорници са във федерални транспортни вериги във военния затвор Miramar.
— Сервитути на окръг Сейнт Джоузеф, възстановени на суверенно правителство.
— Шестдесет милиарда долара замразени в Цюрих.
— Девет дъщери събрани.
— Генераторът е счупен преди четиридесет и шест години.
— регистърът се сближава.
Подполковник Томас Бенет бавно и умишлено пъхна ръка в телешкото куфарче.
Той извади незапечатан, четиридесетгодишен класифициран военноморски разузнавателен адмиралтейски полетен манифест в черна телешка кожа, с червен восъчен печат НАЧАЛНИК НА ВОЕННОМОРСКИТЕ ОПЕРАЦИИ //1984:
Въздухът в подземното хранилище сякаш се е охладил с петдесет градуса за половин секунда.
Ръцете на Ричард не трепереха.
Дъхът на адмирал Мърсър не се заблуди.
В тишината на стаята, докато далечният звън на часовника на военноморския параклис започна да бие полунощ над замръзналата река…
Ричард бавно и преднамерено погледна подписа в дъното на класифицираната програма.
Името на човека, който сега беше главен съдия на Върховния съдилища Съединени щати.
Биологичен по-голям брат на Харолд Ванс.
Върховен архитект на конспирацията Ванс-Стерлинг-Валкирия.
Главният съдия Артър Стърлинг-Ванс.
Човек, който се преструваше на безпристрастен конституционен адвокат в продължение на четиридесет години, докато изграждаше офшорен синдикат, за да завземе фондацията за стратегическа отбрана на Северна Америка.
Бавна, сияйна, ужасна усмивка се появи на лицето на Ричард Милър — усмивка без страх, без дългове, без лъжи и без гробове.
