„Преди какво?“
„Каза, че заради мен изглеждат като преди.“
Тя сви рамене.
„Преди нея.“
Погледнах към затворената врата на булчинската стая.
Искаше ми се да почукам.
Не. Искаше ми се да направя нещо много повече от това просто да почукам.
После Марго се притисна до мен.
„Може ли да остана при теб?“
„Разбира се, скъпа.“
И останах до нея.
„Може ли да остана при теб?“
***
Церемонията започна.
Марго мина по пътеката, разпръсквайки цветни листенца пред себе си.
Когато стигна отпред, Клер ѝ се усмихна.
Фотоапаратът проблесна.
Клер се наведе и нежно докосна бузата на Марго.
Марго ѝ отвърна с усмивка.
Церемонията продължи по план.
Но сега нещо в тази сцена ме караше да се чувствам неспокойно.
На празненството внучката ми седна между Емет и мен.
Клер беше от другата страна на Емет.
Сервираха вечерята.
Хората се смееха.
Чуваше се звънът на чашите.
След това дойде време за речите.
Сега тази сцена ми изглеждаше по съвсем различен начин.
Имах една сгъната реч в джоба на сакото си.
Бях я написал три вечери по-рано.
В нея посрещах Клер в нашето семейство.
Пишех, че Фийби би искала Емет отново да намери щастието.
Благодарях на Клер, че обича Марго.
Но не извадих листа от джоба си.
В края на речта бях благодарил на Клер, че обича Марго.
Когато чух името си, се изправих.
Емет ми се усмихна.
Клер вдигна чашата си с шампанско.
Аз също вдигнах своята.
„Малко преди церемонията намерих петгодишната си внучка разплакана, защото ѝ бяха казали, че вече не е най-важното момиче в живота на баща си и че трябва да стои далеч от семейните снимки.“
„Намерих петгодишната си внучка разплакана.“
Още докато довършвах това изречение, в залата настъпи пълна тишина.
Клер остави чашата си с шампанско на масата.
„Луис…“
Погледнах към Емет.
„Няма да ти казвам какво трябва да направиш.“
Усмивката вече беше изчезнала от лицето му.
„Няма да ти казвам какво трябва да направиш.“
„Но преди тази вечер да бъде направена още една семейна снимка“, продължих аз, „попитай дъщеря си защо смята, че няма място на нея.“
Оставих микрофона.
Никой не ръкопляска.
И това беше добре.
Не бях очаквал аплодисменти.
Никой не ръкопляска.
Емет се обърна към Марго.
„Скъпа, ела с мен.“
Клер хвана ръката му за ръкава.
„Емет, недей да правиш това тук.“
Той погледна към ръката ѝ.
Тя веднага го пусна.
„Скъпа, ела с мен.“
Той поведе Марго към малка стая встрани от коридора.
Направих крачка след тях.
После спрях.
Той беше нейният баща.
Този разговор трябваше да проведе сам.
Затова останах да чакам отвън.
Това беше момент между баща и дъщеря и аз трябваше да им дам пространство.
***
Минаха няколко минути.
След това вратата се отвори.
„Луис.“
Гласът на Емет звучеше някак различно.
Влязох вътре.
Марго седеше на една пейка, а кошничката с цветята ѝ беше оставена до нея.
В гласа на Емет имаше нещо, което не бях чувал преди.
Емет приклекна пред нея.
„Кажи на дядо какво ми каза.“
Марго ме погледна.
„За какво?“
Емет потърка ръце в коленете си.
„За Клер.“
„За какво?“
Марго се замисли.
„За Клер от снимките?“
Емет погледна към мен.
Аз го погледнах обратно.
„Коя е Клер от снимките?“ попитах.
Марго посочи към залата, където гостите все още празнуваха.
„Клер, когато хората снимат.“
„Коя е Клер от снимките?“
„Какво имаш предвид?“
Марго залюля единия си розов обувка напред-назад.
„Тя е по-добра.“
Емет се изправи леко на колене.
„Какво означава това — по-добра?“
Марго сви рамене.
„Прави разни неща.“
„Тя е по-добра.“
„Какви неща?“
„Играе си с мен.“
„Клер играе ли си с теб?“
Марго кимна.
„Когато идват хора.“
Емет не каза нищо.
Марго продължи да люлее обувката си.
„Оправя ми косата и когато идват нейните приятели.“
„Тя си играе с мен.“
В този момент си спомних как Клер беше приклекнала до Марго същата сутрин.
Как фотографът беше влязъл.
„Марго, ела тук.“
Панделката.
Усмивката.
Фотоапаратът.
Емет попита:
„А какво става, когато няма други хора?“
„Марго, ела тук.“
Марго се замисли.
„Казва ми да питам теб.“
„За какво?“
„За разни неща.“
„Какви неща, миличка?“
„За сок. За истории. Да си играем на ресторант.“
Емет седна до нея на пейката.
„Но ти харесваш Клер.“
„Тя ми казва да питам теб.“
Марго кимна бързо.
„Харесвам Клер от снимките.“
Само четири думи.
Но изведнъж пред очите ми се появиха снимки, които никога досега не бях разглеждал под този ъгъл.
Еднаквите коледни пижами.
Клер, приклекнала до Марго пред тортата за рождения ѝ ден.
Клер, която сресваше косата ѝ преди квартално празненство.
Клер, която държеше Марго в зоологическата градина, докато някой друг ги снима.
„Харесвам Клер от снимките.“
Емет се загледа в килима.
„Как не съм го забелязал?“
