Някакъв мъж от сърце дори леко повдигна Тамара Игоревна, прегърна я със здравите си ръчища и я целуна звучно право в „сладките уста“. От него миришеше на алкохол и пържен лук.
– Този пък кой е?! – едва дойде на себе си Тамара Игоревна от този „страстен“ целувка и се обърна към Вадик за разяснения.
– Това са все мои роднини. Те тъкмо пристигнаха от далечното село, нали Вие писахте всички да се събираме днес в 11 часа при Вашата баба! – Вадик сам беше във възторжено настроение, леко пиян, очите му блестяха с някакви игриви полутонове.
– Алла, какво става с Вадик? Пиян ли е? – учуди се Тамара Игоревна, за първи път виждайки своя винаги сериозен и трезвен зет в такова състояние.
– Между другото, къде е бабата?! Народе, слушай моята команда! Задачата е следната – да намерим бабата и да я поздравим с 8 март, за да не се чувства самотна! С бабата много да не се пие, все пак е възрастен човек! – скомандва Вадик и без покана вече риеше из чуждата квартира в търсене на въпросната баба.
90-годишната баба беше в шок от нахлулата тълпа непознати хора, всеки от които се стремеше да я прегърне, да я целуне по бузите и да ѝ пожелае дълги години. Възрастната Авдотя Семьоновна за първи път се почувства в центъра на празника.
– Момче, вие пък кои сте всички? – само шепнеше старушката, приемайки цветя и кутии с бонбони от непознатите хора.
– Това, бабо, са все мои роднини, дошли да те поздравят с 8 март! – обяви, леко залитайки, Вадик.
– А ти, миличък, кой ще си? – присви дясното си око бабата.
– Как как, аз съм ти най-първият роднина – Алкин мъж – Вадик!
– Алка, чакай, коя беше тази… Проклет склероз, не помня, ей, миличък, убивай да ме убиеш! – засмя се Авдотя Семьоновна.
– А и не е нужно, важното е, че Ви поздравихме! – с удоволствие каза Вадик. – Няма да Ви пречим да се наслаждавате на свежия въздух, бабо, а сега ще наредя да Ви донесат чай. Опитайте с чай тези бонбони с ром, много са интересни, знаете ли! – препоръча доволният Вадик и изчезна зад хоризонта.
– Тамара Игоревна, чай за Авдотя Семьоновна! – повелително скомандва зетят на тъщата си, а самият той заедно с роднините си се втурна да се прегръща и запознава с другите роднини на съпругата си.
– Алла, какво всичко това означава?! Кои са тези хора и какво правят тук всички?! – без да приеме обясненията на подпийналия Вадик, Тамара Игоревна вече се обърна за разказ към ошашавената от този „спектакъл“ Аллочка.
– Мамо, Вадик нали ти каза, че това са все негови роднини. Аз самата не подозирах, че има толкова много, и че всички вече някъде са успели така да се наквасят. И Вадик в такова състояние виждам за първи път! – вдигаше рамене Аллочка, която самата беше леко в шок от случващото се.
– А хайде да отпразнуваме и нашата сватба с Аллочка, нали така и не я отпразнувахме заедно! А? Тамара Игоревна, наливай своята настойка, да са пълни чашките на всички. Михалыч, пускай бумбокса! Ще танцуваме! – крещеше вдъхновеният Вадик.
Само за миг цялата квартира се превърна в някакъв пиян неразборчив шумен купон с прегръдки, братувания, танци и силна музика. Някой отдолу вече тропаше по радиаторите, а роднините на Вадик в отговор свиреха по старите чугунени батерии на старата квартира.
– Стига шум! Устроихте тук балаган! Аз викам полицията! – крещеше баба Нюра – съседката на Авдотя Степановна отдолу.
– Няма нужда от полиция, вече си тръгваме! – крещеше на баба Нюра Вадик, бързо изпровождайки своите роднини от чуждата квартира.
– Тамара Игоревна, а ние какво? Ние нищо! Просто искахме заедно да отпразнуваме! Нали самата Вие искахте да организирате сватбата съвместно с моите роднини?! Е, нали следващата седмица имате юбилей? Значи пак всички ще сме в пълен състав. Във Вашата къща никой няма да ни пречи от съседите, нали? Да бъде всичко „по нашенски“, по семейному! – Вадик прегърна тъщата си, след което хвана в обятия съпругата си и вече почти с ритници изпровождаше от квартирата на престарялата Авдотя Семьоновна своите роднини.
След напускането на „непоканените гости“ всички, включително и Тамара Игоревна, седяха по местата си напълно тихи и, което е удивително, абсолютно трезви: от масите беше изчезнала почти цялата алкохолна напитка и солидна част от мезетата.
– Това пък какво беше? – едва-едва промълви братът на Тамара Игоревна, – Мамай се е върнал ли?
– Това – нервно се засмя Тамара, – това бяха просто роднините на този ненормален Вадик.
Настъпи дълга пауза.
– Слушай, мамо, а може би напразно се възмущаваше, че Алла и Вадик не искаха да идват на тържеството?! Може би изобщо не трябва да викаме повече този Вадик? Никога да не викаме Вадик! – през тишината се обади един от близките роднини на Тамара Игоревна.
– Така ли?! – гримирана и оправяща прическата си, Тамара Игоревна едновременно опипваше себе си, за да разбере дали след този ураган от страсти всичко ѝ е на мястото. – А аз също исках да предложа повече да не каним на нашите семейни вечери тези непонятни личности. Все пак – друго семейство, свои правила. Нали, милички?
