А Вадик, който моментално беше изтрезнял, вече раздаваше на изхода от входа „премиални“ на наетата за тържеството масовка и намигаше на ошашавената от спектакъла млада съпруга.
– Е, какво, Алла, за своя юбилей Тамара Игоревна сто процента няма да ни покани с теб! – смееше се на глас Вадик над всичко, което беше станало.
От целия този кордебалет в тих възторг остана само Авдотя Семьоновна, която си пийваше горещ чай на балкона, хапвайки наистина отличните ромови бонбони.
– Тамара Игоревна! Поздравяваме Ви с Алла за юбилея! Искаме вечерта цялото наше голямо семейство да дойдем да Ви поздравим. Така да се каже – от нашето семейство на вашето, по семейному да поседим, да отпразнуваме както си трябва! А?! – поздравяваше рано сутринта в 7 часа Вадик тъщата си за юбилея.
– Благодаря, Вадик. Но поздравленията са излишни. Аз малко се поразболях, още от 8 март, така че да празнувам няма да мога! И, всъщност, нас с баща ти днес няма да ни има вкъщи, ние заминахме в онзи… как му беше… санаториум… Да, санаториум, в съседната област, на 500 км. Така че не ни търсете! – отговори на поздравите зетя Тамара Игоревна.
– Дъще, – в шок, насаме се обаждаше дъщерята си Тамара Игоревна, – не ти ли жал за майка ти?! Бъди така добра, предпази ме, моля те, от твоя луд Вадик и неговите луди роднини! Като майка те моля! – възкликна в слушалката Тамара Игоревна.
Оттогава Тамара Игоревна остави на мира младото семейство на дъщеря си, а на всички предложения на Вадик да отбележат заедно някакъв празник отговаряше с категоричен отказ.
Като да ѝ беше духнала баба-врачка, макар че Авдотя Семьоновна не би имала нищо против и следващото 8 март отново да приеме такива енергични поздравления и да посърба чай с ромови бонбони.
