Равно в 11:00 всички роднини вече седяха на масата в жилището на прегърбената 90-годишна бабичка, на която ѝ беше не до гости, а до самата себе си. Бабата дори не много осъзнаваше какъв е днешният ден и защо са я сложили на масата и са ѝ налели чашка вино. На нея ѝ се искаше просто да поседи пред телевизора или да излезе да подиша свеж въздух на своето балконче, но дъщерята на бабата реши съвсем по друг начин.
В просторния хол бяха разложени две големи още съветски разгъваеми маси, съединени в едно голямо угощение! Бяха събрани всички роднини по списък – и лели, и чичовци, братовчедки и братовчеди, техните съпруги и съпрузи, деца.
– Представяте ли си, звъня днес сутринта на дъщеря си, за да я поздравя с празника, а тя ми заявява, че няма да дойде на днешното празнуване при собствената си баба?! – с такъв вид произнесе това изречение Тамара Игоревна, сякаш Алла се беше оказала изменница на Родината и беше направила нещо немислимо.
Честно казано, на добрата половина от присъстващите никак не им се искаше да участват в този кордебалет с един и същ сценарий от година на година.
Отначало Тамара Игоревна – като домакиня на тържеството – поздравяваше онази престаряла баба, след което настойчиво довеждаше при нея всеки новодошъл на „вечеринката“ и той, с одобрението на Игоревна и присъстващите, изразяваше на Авдотя Семьоновна своето почитание.
После всички сядаха зад голямата маса, сервирана като за новогодишен празник. След бабата всички присъстващи по традиция поздравяваха с празника и самата домакиня и инициаторка на тържеството – Тамара Игоревна – приблизително по такъв начин:
– Ех, Тамарочка, какъв празник, женски ден, а ти – на боевия пост, такава маса си организирала! Каква грижовна дъщеря си, каква си млада жена, браво, за теб, Томочка! – говореше приветствена фраза, като правило, един от присъстващите мъже.
Обикновено този тост произнасяше братът на Тамара Игоревна или нейният син. Само че когато жена му се възмутила, че всеки път на 8 март трябва да тича на чужд за нея празник – вече след година Тамара Игоревна развела брат си със съпругата му.
Същата ситуация се повторила и със сина, когато той най-накрая се оженил. Олга, бившата жена на Руслан (сина на Тамара Игоревна), издържала около три години, след което все пак се развела с Руслан и с внука на Тамара Игоревна отишла да живее при своите родители – не издържала безпрекословния авторитет на главната жена в семейството.
След поздравленията за жените и нейните взаимни поздравления към останалите дами, Тамара Игоревна с домакинска ръка даваше сигнал за началото на празнуването на 8 март. Започваше весел разговор, а с всяка минута, благодарение на обилното количество спиртни напитки на масата, всички започваха да говорят оживено, да пеят песни и да прекарват весело времето.
Вече почерпеният Олег Игоревич (родният брат на Тамара) вадеше от далечната стая старата хармоника и подхващаше частушки, след което всички пееха традиционни застолни песни.
Алла обикновено, докато още не беше омъжена, послушно седеше цялата вечер на масата, носеше и отнасяше поредните блюда, прибираше празните бутилки, а към края на вечерта заедно с леля си подреждаше в квартирата на бабата. Самата баба, към средата на вечерта вече започваше да я боли главата и тя се изнасяше към своя далечен балкон, за да не гледа до дупка пияните роднини. И за старата баба вече особено никой не си спомняше.
– Олежа, почакай с традиционните поздравления! – прекъсна брат си Тамара Игоревна, който вече искаше да „надарява“ жената със своята традиционна поздравителна реч.
– Аз все пак искам да обсъдя Алла и нейния съпруг Вадим на семеен съвет! Това Вадим бърка водата, той ми каза направо, че от момента на сватбата дъщеря ми вече не ми се подчинява и че при тях вече си имало свое – отделно семейство? Как ви се струва?! – с надежда за съчувствие повиши глас Тамара Игоревна.
– Да, не е хубаво. Как така е посмяла? Смел е този Вадик, срещу нашата Томочка тръгнал! – зашушука се из стаята.
В този момент на вратата настойчиво се позвъни.
– Е, трябва ли, вече пет минути преди дванадесет, – недоволно поклати глава Тамара Игоревна и лично, с максимално недоволно лице, отиде да посрещне закъснелите „врагове на народа“.
– С празника, Тамара Игоревна! – жената не очакваше да види на прага радостното лице на Вадик, зад когото се промъкна и дъщеря ѝ, Аллочка.
– И така, Тамара Игоревна, това са салатите, както Вие и поискахте, тортата, водката и виното! – почти в ръцете ѝ тикна покупките зетят.
– Най-после сте се освестили! – недоволно промърмори Тамара Игоревна. Но изведнъж жената видя, че на площадката има много непознати хора и тези хора започнаха да влизат в майчината ѝ квартира.
– Влизайте, скъпи мои! Не се стеснявайте! – с уверени жестове Вадик вкарваше в квартирата съвсем непознати мъже и жени, които бяха във възторжено настроение и явно вече порядъчно почерпени.
