Още детски пухкавото лице на това момче не ни пречи да разпознаем в него бъдещия киноактьор Ярослав Бойко. Ракурсът е подбран удачно, а фокусирането върху очите само помага по-бързо да се ориентираме кой е героят на снимката. Погледът на Ярослав не се е променил и днес.
Както разказва майка му, в училищните години синът ѝ обичал географията и физическото, а към останалите предмети се отнасял доста хладно, като леко откроявал, може би, само математиката. Ярослав израснал без баща, а от детските му увлечения имало само футбол — да го накарат да седне над книга било голям проблем.
Имайки доста кадрови военнослужещи сред роднините си, Ярослав също искал да направи военна кариера, като след осми клас се опитал да постъпи в Суворовско училище, но не успял. Не желаейки да се връща зад училищния чин, младежът започнал да овладява професията на металург, като постъпил в техникум.
След като получил диплома, Ярослав отслужил наборната си служба в граничните войски и, колкото и странно да звучи, именно там започнал да чете книги „на един дъх“. Завеждащата библиотеката на поделението, в което служил, си спомня, че младшият сержант Бойко сменял книги през ден-два, като се насочвал основно към класиката.
Вероятно именно книгите определили желанието му да кандидатства в театрално училище. Льготите след отбиването на службата му помогнали да превърне тази мечта в реалност, а след училището Ярослав продължил театралното си образование вече в Москва. Още като студент във висшето учебно заведение той получил покана от един от столичните театри, а с времето станал известен актьор — както на театралната сцена, така и в киното.
