Лицето ѝ се вкамени. „Защо не попиташ съпруга си какво значи да нямаш пари?“
„Не намесвай Кейдън!“ — извиках. „Той е единственият, който наистина ми помага!“
Джейн изсумтя. „Ако си толкова сигурна, извикай полицията. Хайде.“
„Може и да го направя!“ — изкрещях и си тръгнах, трясвайки вратата.
Вместо да се обадя в полицията, реших да поставя камери за наблюдение в дома на мама.
Отидох до магазина, купих комплект камери и се върнах, решена да хвана крадеца.
Когато влязох, се изненадах да видя Нанси. Смяната ѝ беше свършила преди часове.
„Какво правиш тук?“ — попитах.
„Джейн каза, че ще ми плати за допълнителните часове, за да си починеш малко“, отговори Нанси.
„Това не прилича на нея“, казах подозрително.
„Защо не? И друг път го е правила“, отвърна Нанси объркано. „Помоли ме да не ти казвам.“
Поставих камерите в хола и в спалнята на мама.
След това забелязах купчина нови медицински сметки. Сумите бяха огромни.
„Нанси! Знаеш ли нещо за тези сметки?“ — попитах.
„О, те идват всеки месец. Обикновено Джейн ги плаща“, каза тя.
Думите ѝ ме разтърсиха.
Няколко дни по-късно мама ми се обади разтревожено: „Златният ми пръстен го няма“.
Беше време да проверя камерите.
Преглеждах записите, когато видях Джейн. Тя отвори кутията с бижута, погледна вътре и си тръгна, без да вземе нищо.
Облекчението ми се превърна в ужас, когато видях следващия запис — Кейдън.
Той взе златния пръстен на мама и го сложи в джоба си.
Светът ми се срина.
Когато се прибрах, той отново се готвеше да излиза. Застанах пред вратата.
„Знам всичко“, казах.
Той призна — имал хазартна зависимост, взимал пари от Джейн, после крал бижутата, за да покрива дългове.
„Искам да си тръгнеш“, казах твърдо.
„Искаш развод?“ — прошепна той.
„Не знам. Но сега не мога да те гледам.“
След като си тръгна, отидох при Джейн и я помолих за прошка.
Тя ме прегърна.
„Направих го за теб, Вайълет“, каза тя тихо.
„Всичко е наред. Винаги ще съм до теб.“
