Мъжът ми, Марк, заминаваше на поредната „бизнес-пътуване“ до Париж и аз реших, че това е чудесна възможност да му направя изненада. Напоследък се бяхме отдалечили един от друг и се надявах, че романтиката на града на любовта ще успее да разпали отново искрата ни. Купих билет за същия полет, без да му казвам, и си представях възхитената му реакция, когато разкрия плана си.
Но мечтата ми за романтична отпуска се разби на парчета в момента, в който го срещнах на летището. Вместо щастие лицето му се изкриви от шок и гняв. „Какво, по дяволите, правиш тук? Махай се“, — прошепна той през зъби.
Не успях да осмисля думите му, когато зад гърба му се появи млада жена, прегърнала го през кръста. „Здрасти, скъпи. Коя е това?“ — попита тя, усмихвайки ми се, сякаш бях непозната.
Замръзнах, сърцето ми заби лудо. И тогава Марк нанесе последния удар. „Никой“, — каза студено. Никой. Тази дума зазвъня в ушите ми и ме прониза по-дълбоко, отколкото можех да си представя.
Стоях ошашавена, очаквайки обяснения. Но вместо това Марк ми обърна гръб и нареди да се престоря, че не съм видяла нищо. Той си тръгна с нея, оставяйки ме унизена и кипяща от ярост.
—
Обзета от ярост и неверие, реших да играя по неговите правила. Качих се на същия самолет, седнах достатъчно далеч, за да не съм му пред очите, но и достатъчно близо, за да наблюдавам. Те се кискаха и шепнеха като тийнейджъри, без да им пука, че съм наблизо.
Докато самолетът се издигаше, измислях плана си. Нямах намерение да седя със скръстени ръце, докато той демонстрира пред мен своята изневяра. Отмъщението вече се оформяше в представите ми.
—
По средата на полета с усмивка се приближих до стюардесата и спокойно ѝ обясних ситуацията си. Тя с разбиране и такт ми помогна да съставя ръкописна бележка, която да предам на Марк. В нея пишеше:
Скъпи Марк,
Щом съм „никой“, реших да бъда полезна. До момента, в който кацнем в Париж, ще откриеш, че кредитните ти карти са замразени, куфарите — прибрани в нашия дом, а любовницата ти се наслаждава на прекрасна изненада от мен: резервирах ѝ билет в една посока — обратно там, откъдето е дошла. Не си прави труда да се прибираш у дома. Вещите ти ще те чакат пред входа.
Искрено твоя, Никой.
Стюардесата, позабавлявана от смелостта ми, подаде бележката право в скута на Марк. Отдалеч наблюдавах как я чете — лицето му побледня, челюстта му се стегна. Жената до него надникна през рамото му и изражението ѝ се промени от любопитство в тревога. Марк зашари из самолета с поглед, явно ме търсеше, но аз останах настрана, наслаждавайки се на хаоса, който сама бях предизвикала.
—
Когато кацнахме, спокойно слязох от самолета, наблюдавайки от разстояние как Марк трескаво се опитва да обясни на любовницата си защо са я прехвърлили на друг полет обратно. Гневът му кипна, когато осъзна, че не може да получи достъп до кредитните си карти и банковите сметки. Междувременно аз се настаних в луксозен парижки хотел, решена да спася пътуването за себе си.
Следващата седмица прекарах в опознаване на Париж, наслаждавайки се на изкуството, храната и красотата на града — разбира се, за негова сметка. Междувременно бесни обаждания и съобщения от Марк заляха телефона ми. Игнорирах всяко едно.
—
След като се върнах у дома, подадох молба за развод. Адвокатът ми се погрижи предателството на Марк да не ме остави с празни ръце и аз започнах наново да градя живота си. Унижението и душевната болка, които изпитах на летището, бяха заменени от чувство за прилив на сила. Обърнах ситуацията и излязох от нея по-силна.
Що се отнася до Марк, доколкото чух, неговата „любовница“ не останала с него, щом парите свършили. Изглежда, последната дума бе на кармата.
