Пато Секу е псевдонимът на добре познатия на много бразилци Року Жозе Флоренсо. Той е роден роб и всички трудности на робския живот са му били познати още от детството. Сред останалите роби Пато се откроявал с изключителна физическа сила и мъжка красота, затова след поредната препродажба новият му господар му отредил необичайна „работа“ — да опложда робини. Пато Секу бил принуждаван да прави това механично, без каквито и да било чувства или емоции към жените. За да поддържа добра форма, Пато бил добре хранен и не бил натоварван с друга работа — освен „оплождането“, той се занимавал само с извеждане и грижи за конете.
Едва на четиридесетгодишна възраст робът получил свободата си. Именно за неговата удивителна биография искаме да разкажем в тази статия.
Пато е роден през 1828 година в Соракаба, в южна Бразилия. Още след навършването на десет години той бил изпратен на робския пазар, където бил забелязан от един от големите земевладелци.
Благодарение на изключителните си физически данни, след няколко години Пато се превърнал в „оплождател“ на робини при своя господар. Робът нямал право да създава семейство — основното му задължение било редовно да влиза във връзка с робините.
Пресметливият собственик по този начин си осигурявал здраво и силно потомство от робините и без усилия поддържал броя на робите на необходимото ниво. Момчетата, родени от Пато, можели да извършват най-тежката физическа работа.
По приблизителни оценки от Пато Секу са се родили около двеста и петдесет деца, които също станали роби. Онези, които не отговаряли на „стандартите“, господарят продавал на робския пазар.
Року бил държан при сравнително по-добри условия в сравнение с останалите роби. За безпрекословното изпълнение на „задълженията“ си господарят му позволявал неща, които за другите били забранени — робът сам пътувал до града, за да доставя и получава поща, а освен това живеел в отделна стая в конюшнята, където се грижел за конете.
Няколко опита да избяга от този „щастлив“ живот не завършили с успех. Року бил добре познат в околността, а заради двуметровия си ръст било почти невъзможно да се укрие — той бил залавян и отново принуждаван да върши същото, което и преди.
Освен собствените си опити за бягство, Року организирал бягства и за други роби. В своята среда той бил изключително уважаван човек — към него често се обръщали за помощ и за разрешаване на спорове и конфликти.
Року помогнал на значителен брой роби да избягат. Бегълците се обединявали в свободни селища, наречени „киломбо“ — това били истински крепости на свободата и силата на духа.
След отмяната на робството в Бразилия в края на 80-те години на XIX век Пато станал свободен човек, а бившият му господар дори му отделил сравнително голям парцел земя от своите владения. Там Пато създал ферма за производство на захар от тръстика. Тази работа била тежка и носела малък доход, но била независима и свободна.
След дългите години насилие над себе си Пато най-сетне работел за себе си и разполагал със собственото си време. Той се оженил за жена, която познавал отдавна — запознали се по време на едно от пътуванията му за пощата. Съпругата му родила девет деца. Пато бил изключително уважаван в околността, а на стотридесетия му юбилей се събрали толкова много гости, че трапезата за угощението трябвало да бъде подредена направо на земята.
За съжаление, половин година след юбилея Пато претърпял нещастен случай — заразил се с тетанус, след като настъпил ръждив пирон, и починал.
Пато изживял дълъг и тежък живот, успял да преживее робството, да изгради собствено дело и да остави след себе си многобройно потомство. С него се простили хиляди хора, които го познавали и дълбоко го уважавали.
