— Приблизително същата, която купихте за любовницата си, — Татяна продължи. — И той го скри в гардероба ни, възнамерявайки да го предаде, след като си тръгнах. Докато с Вероника бяхме на почивка в Гърция, ти се запозна с Олга под прикритието на безкрайна работа и дори замина на пътешествие с нея.
Тя се ухили горчиво.
— Представяте ли си колко наивен бях? Случайно намерих кутията и реших, че е подарък за рождения ми ден. Дори специално подбрах роклята за сапфирено колие.
Игор сведе глава.
Погледна към пода, без да каже нито дума.
Но Олга изведнъж се изправи.
Изражението й се промени драматично.
Сега Татяна се изправи не от привързан приятел от детството, а от студена, озлобена жена.
—Е, най-накрая ти просветна! — каза тя презрително. — Иначе си мислех, че изобщо не забелязваш нищо около себе си!
Татяна мълчеше.
— Аз съм виновен, скъпи! — Продължи Олга. — Тя получи добър човек, но не можа да го задържи. Тя стана дебела в отпуск по майчинство, напълно изчезна в детето и спря да се грижи за себе си. Мислите ли, че мъжът се нуждае само от домашна вечеря и разговори за детски играчки? Трябва му внимание! Възхищение! Наблизо има истинска жена!
Татяна слушаше това напълно спокойно.
—Никога не съм държал Игор насила, — отговори тя. — Той винаги е имал право самостоятелно да избира какво да прави. И той направи своя избор.
Тя погледна съпруга си.
— Опаковайте нещата си и си тръгвайте.
После насочи поглед към Олга.
—И ти също върви. Не искам повече скандали, обяснения, нито извинения. Просто ме остави на мира.
— Никъде няма да ходя! внезапно извика Игор.
Той скочи от стола си.
—Това е моето семейство! Моят дом! Таня, прости ми! Аз самият не разбирам как се получи всичко. Някакво замъгляване на разума!
Обърна се към Олга.
— Кажи й! Обяснете, че нищо сериозно не се е случило! Само глупост, инцидент, някаква игра!
Олга се засмя остро, почти истерично.
— игра? Значи сега се нарича игра?
Тя пристъпи към него.
—И кой ми се закле във вечна любов на морския бряг? Кой каза, че най-накрая са срещнали истинска жена? Кой ме помоли да му родя дъщеря? Който прекарваше часове в избор орнаменти и ме увери, че сапфирите са идеални за цвета на очите ми?
Игор стана лилав.
—Каква друга дъщеря?! Защо са ми нужни децата ти?! Вече имам дъщеря! Обичам Вероника! И обичам жена си!
За малко да се разкрещи.
—Ти си този, който ме тормозеше! Тя постоянно идваше, когато Таня не беше вкъщи! Ти ме съблазни!
Игор се обърна към жена си.
— Таня, повярвай ми, тя веднъж дойде при мен, облечена почти със същия дъждобран! Аз съм мъж, разбираш ли? Не можах да устоя! Но не означаваше абсолютно нищо!
Татяна го гледаше и с всяка секунда го разбираше все по-ясно.
Преди нея вече не беше този надежден, благороден мъж, в когото някога се беше влюбила.
Видяла е слаб мъж, готов да обвини всеки за собственото си оправдание.
Само преди минута обеща на една жена любов и бъдеще заедно.
Сега нарече връзката им безсмислена случайност.
И се опита да я убеди, Татяна, че не е отговорен за собствените си действия.
Крайната истина дори не беше предателство.
И колко лесно обезцени семейството, доверието и дългогодишния им брак.
— Напуснете, — Татяна повтори.
Гласът й звучеше тихо, но твърдо.
— И двете. Веднага.
Тук разговорът приключи.
След известно време Татяна седеше в малко кафене срещу Мария.
Извън широкия прозорец първите снежинки бавно се завъртяха, предвещавайки предстоящото настъпване на зимата.
Жената държеше чаша горещо кафе в ръцете си.
Тя погледна навън и тихо каза:
—Така завърши моята красива семейна приказка.
Мария погледна приятелката си със съчувствие.
— Танюш, не казвай това. Може би всичко едва сега започва за вас. Ти си красива, умна, талантлива. Сега и заместник генерален директор. Пред вас има толкова много възможности!
Тя беше малко мълчалива.
—Или може би все още можем да поправим нещо с Игор? Той не е напълно лош човек. Вероника обича и е много притеснена. Колегите казват, че той буквално не намира място за себе си.
Татяна бавно поклати глава.
— Не, Маша. Не мога.
Тя се замисли, опитвайки се да обясни по-точно чувствата си.
— Виждате ли, предателствата са различни. Понякога човек извършва глупост, поддава се на моментна слабост, действа под въздействието на алкохол, негодувание или случайни обстоятелства. Не одобрявам това поведение, но някои семейства вероятно са в състояние да изпитат това.
Мария слушаше внимателно.
— Но ни се случи нещо съвсем различно.
Татяна сведе поглед към чашата.
—Не беше просто страст. Там се появиха чувства. Влюби се в друга жена.
Тя направи пауза.
—Толкова, че той избра бижута, които да отговарят на цвета на очите й. Планирах срещи, пътувания, подаръци. Премислих всеки малък детайл. Той изгради отделен живот, в който не остана място за мен.
Гласът на жената трепереше.
