Фронтменът на популярната група разказа откровено за тежкото си детство и болезнените спомени от баща си
Фронтменът на „Остава“ – Свилен Ноев, направи емоционално и тежко признание в навечерието на своя 50-годишен юбилей. В откровен разговор с Мариян Станков музикантът разказа за трудното си детство, белязано от страх, липса на подкрепа и дълбоки емоционални рани, причинени от баща му.
„Ако баща ми можеше да ме разбере, щях да му кажа, че му прощавам. Но беше гнусна свиня“, призна откровено Ноев.
Детство, белязано от страх
По думите на певеца, животът в родното Габрово не е бил лесен:
„Баща ми не уважаваше хората. Като дете мислех, че се прибира от работа само, за да ми се кара. Получавах нещо като паник атака, когато чуех ключа във вратата.“
Свилен уточнява, че рядко е бил физически тормозен, но словесните унижения били ежедневие.
„Побъркваше го това, че станах артист. Прост човек“, добавя той.
Днес баща му страда от деменция, но музикантът признава, че не изпитва носталгия:
„Не ми е мъчно за него. Той просто ми навреди, докато бях тийнейджър, и после изчезна. Мъчно ми е за момчетата, които нямат добри отношения с баща си. Може би затова искам публика – за да запълня дупката в сърцето си.“
Майка, спасение и ново начало
Свилен споделя, че именно майка му го е спасила от кошмара, като го е изпратила да учи далеч от дома:
„На 12 години ми каза, че има техникум в Правец – най-хубавото училище в България. Така се отцепих от родителите си. Много съм ѝ благодарен.“
Истинското му равновесие настъпва по-късно – с любовта и семейството. С телевизионната водеща Невена Спасова музикантът изгражда нов живот, а раждането на сина им променя изцяло усещането му за сигурност и увереност.
„Баща ми ми създаде много комплекси и страхове – не можех дори да влизам сам в заведение. Когато Невена закъсняваше за среща, стоях отвън и я чаках. Сега е различно – имам семейство, сцена и самочувствие“, споделя Свилен.
С искреността си Ноев предизвика вълна от емоции и подкрепа в социалните мрежи. Мнозина фенове и колеги го похвалиха за смелостта да говори открито за болката и начините да се излезе от нея чрез изкуство и любов.
