Наблюдавах я, преструвайки се, че съм погълната от телефона, докато правеше обичайната си рутина. Прегърна децата, коментира колко са пораснали и съвсем непринудено се отправи към кухнята.
— О, ще си взема вода — каза небрежно, изчезвайки вътре, докато аз уж помагах на Томи с домашното.
Незабавно отворих камерата на телефона и гледах как бързо пъха яйцата в чантата си.
Тя се стрелна през двора и предаде яйцата на госпожа Дейвис. Няколко минути по-късно се върна, гушкайки децата, сякаш нищо не се е случило.
Тази вечер я поканих на чай на задната веранда, преди да си тръгне. Оттам се виждаше отлично кухнята на госпожа Дейвис.
Тя нямаше пердета на кухненските прозорци и често вечер седях тук, наблюдавайки как пече. Днес очаквах по-вълнуващо представление.
Госпожа Дейвис няколко пъти се разходи с купи, брашно и други неща. После вдигна яйце. Счупи го — и от него изригна горчица и лют сос, карайки я да писне.
— Какво по…? — Андреа се изправи, чашката звънна в чинийката.
Аз свих рамене и се престорих на загрижена.
След минути се почука на вратата, карайки Андреа да подскочи.
Отидох бавно и прикрих усмивката си. На прага стоеше госпожа Дейвис — ръцете ѝ целите в горчица, лицето ѝ червено от яд, сякаш току-що е разбрала, че печелившият ѝ билет е фалшив.
— Тези яйца! — изстреля тя, щом я поканих вътре. — Пълни бяха… с горчица и сос!
— Яйца? — попитах невинно. — О, имаш предвид тези, които купи от Андреа? Нещо не са наред?
Андреа влезе в хола. Госпожа Дейвис моментално се насочи към нея.
— Андреа? Какво става? Яйцата, които ми продаде… пълни са с горчица и сос!
— Какво? Това е невъзможно. Ребека — изсъска Андреа, — какво направи?
Скръстих ръце.
— Какво съм направила аз? Правилният въпрос е: какво правиш ти, крадейки храната ми и продавайки я на съседката?
Устата на госпожа Дейвис зяпна.
— Чакай… ти си откраднала тези яйца от Ребека?
Последва оглушителна тишина. Лицето на Андреа пламна, контрастирайки с флоралния ѝ топ. Отваряше и затваряше уста, но думи не излизаха.
— Не мога да повярвам — промърмори госпожа Дейвис, сочейки Андреа, докато капки горчица цапаха пода ми. — Доверявах ти се! През цялото време разправях на целия ми бридж-клуб за твоите „страхотни“ яйца!
Тя се завъртя и изхвърча, тресвайки вратата така, че стъклата издрънчаха. Андреа не остана. Грабна чантата си и почти изтича навън, оставяйки чая си недопит.
Почаках да си тръгне, преди да се разсмея. Когато Джеймс се прибра и му разказах всичко, се смя още по-силно от мен.
— Значи затова бяха горчицата и сосът? — хълцахе той, бършейки сълзи. — Гениално! Но и малко страшничко. Напомни ми никога да не крада храната ти.
Оттогава яйцата ни си стоят точно там, където им е мястото — в хладилника.
Андреа повече не спомена случая, а госпожа Дейвис си намери нов доставчик на яйца. Понякога, докато прибирам покупките, се улавям, че се усмихвам. Защото няма нищо по-сладко от това да хванеш крадеца на местопрестъплението.
