Яйцата започнаха да изчезват от хладилника ми — винаги след посещенията на свекърва ми, Андреа. Помислих, че може би има финансови затруднения и е взела няколко за себе си, но трябваше да се уверя. Монтирах скрита камера, а това, което видях как прави с откраднатите яйца, ме потресе до дъното на душата.
Никога не съм мислила, че ще стана любител-детектив за нещо толкова обикновено като яйца. Но когато дузина струва около 6 долара, започваш да обръщаш внимание.
Със съпруга ми Джеймс почти не ги пипахме. Купувахме яйца само за детските закуски и дори тогава ги третирахме като скъпоценности.
И въпреки това яйцата изчезваха със смущаваща бързина.
— Джеймс, кълна се, вчера имахме повече яйца — казах една сутрин, взирайки се в хладилника.
Кутията стоеше странно в ръцете ми. Твърде лека.
— Е, Ребека — отвърна той, без да вдига очи от телефона си, — може би децата сами са си изпържили яйца, като се върнаха от училище.
— Не, ядоха препечени с кашкавал. — Извадих кутията и я сложих на масата. — Броих ги. Вчера бяха осем, а сега са четири.
— Вече броиш яйцата? — повдигна вежди той. — Това е ново ниво тревожност за хранителни стоки, дори за теб.
— Когато струват толкова? Разбира се, че броя! — тръшнах вратата на хладилника така, че подправките издрънчаха. — И ти казвам, нещо не е наред. Не е за пръв път.
Джеймс въздъхна и остави телефона.
— Мило, това са само яйца. Може би ги използваме повече, отколкото си мислим.
— Не разбираш. Следя това от седмици. — Започнах да крача по кухнята, а пантофите ми скърцаха по плочките. — Ще сложа скрита камера, за да хвана крадеца.
Джеймс се засмя.
— Ще наблюдаваш… хладилника ни?
— Точно така — отвърнах.
Имаше една важна подробност, която не исках да споделям с Джеймс. Когато започнах да броя яйцата, скоро забелязах тревожна закономерност: всеки път, когато свекърва ми Андреа ни навестяваше, яйцата изчезваха.
Първо си помислих, че може би е закъсала с парите. Времето беше трудно за всички, а яйцата тогава бяха почти лукс, но нещо в ситуацията ме бодеше.
Макар че с Джеймс многократно сме обсъждали проблемите на майка му с границите, не исках да я обвиня без доказателства.
— Добре, Шерлок — каза Джеймс, ставайки от стола. — Прави каквото трябва, за да разгадаеш мистерията на изчезващите яйца.
Поръчах миникамера същия ден с експресна доставка. Монтирах я на кухненския рафт, насочена към хладилника.
Записът показа повече, отколкото очаквах. Седях на масата с отворена уста, гледайки видеото с Андреа на екрана на телефона.
Ето я — нагла като мед, внимателно прехвърля яйцата от моята кутия в чантата си. Всяко яйце увиваше в малка кърпичка, скривайки го като бижу.
Но следващото, което направи, ме шокира.
Вместо да се прибере с откраднатите яйца, тя излезе през задната врата и пресече двора. Направо към къщата на госпожа Дейвис — нашата съседка.
— Не е възможно — промърморих, навеждайки се към екрана.
Имахме късмет, че хладилникът е до задната врата. Камерата улови какво стана после.
С ужас гледах как Андреа подава яйцата на госпожа Дейвис, която в замяна ѝ дава нещо. Пари. Свекърва ми беше започнала търговия с яйца направо от моя хладилник.
— Каква дързост — прошепнах. Превъртях три пъти, за да съм сигурна, че не греша. — Крадяла е моите яйца, за да ги продава на съседите!
Същата вечер реших да проведа „разузнаване“. Видях госпожа Дейвис да полива розите и отидох при оградата, стараейки се да изглеждам случайно минала.
— Здравейте, госпожо Дейвис — извиках, опряла се на оградата. — Любопитно ми е… откъде вземате яйца напоследък?
Лицето ѝ светна, сякаш току-що ѝ бях подарила билети за опера.
— О! Купувам яйца от милата ти свекърва! Тя има кокошчици на задния двор и ги продава евтино — само по 4 долара за дузина! Сигурно вече знаеш.
Усмивката ми застина.
Кокошчици на задния двор? Андреа живееше в апартамент. На третия етаж. Единственото място за кокошки би бил… балконът.
— Сигурно ти е хрумнало да ми предложиш и ти евтини яйца, без да знаеш, че вече купувам от нея. Колко мило! — намигна ми госпожа Дейвис. — Кой би предположил, че ще говорим за яйца като за тайна сделка?
Тя се изсмя, извини се и продължи да полива, а аз останах на място, вкипяла от яд.
Същата вечер измислих план да дам на Андреа урок.
Отне ми цял час да изпразня внимателно всяко яйце, но да гледам как златният жълтък се оттича, беше странно удовлетворяващо.
После направих специална смес от горчица и лют сос и внимателно напълних всяка черупка, преди да върна яйцата в кутията.
— Какво правиш? — попита Джеймс, надниквайки в кухнята към полунощ. — Това… горчица ли е?
— Справедливост — отвърнах, без да вдигам поглед. — Сладка, жълта справедливост.
— По-добре да не питам?
— Вероятно не. Но вземи пуканки за шоуто, което предстои.
Капанът беше готов. В събота Андреа дойде на гости както обикновено с децата.
Наблюдавах я, преструвайки се, че съм погълната от телефона, докато правеше обичайната си рутина. Прегърна децата, коментира колко са пораснали и съвсем непринудено се отправи към кухнята.
— О, ще си взема вода — каза небрежно, изчезвайки вътре, докато аз уж помагах на Томи с домашното.
Незабавно отворих камерата на телефона и гледах как бързо пъха яйцата в чантата си.
Тя се стрелна през двора и предаде яйцата на госпожа Дейвис. Няколко минути по-късно се върна, гушкайки децата, сякаш нищо не се е случило.
Тази вечер я поканих на чай на задната веранда, преди да си тръгне. Оттам се виждаше отлично кухнята на госпожа Дейвис.
Тя нямаше пердета на кухненските прозорци и често вечер седях тук, наблюдавайки как пече. Днес очаквах по-вълнуващо представление.
Госпожа Дейвис няколко пъти се разходи с купи, брашно и други неща. После вдигна яйце. Счупи го — и от него изригна горчица и лют сос, карайки я да писне.
— Какво по…? — Андреа се изправи, чашката звънна в чинийката.
Аз свих рамене и се престорих на загрижена.
След минути се почука на вратата, карайки Андреа да подскочи.
Отидох бавно и прикрих усмивката си. На прага стоеше госпожа Дейвис — ръцете ѝ целите в горчица, лицето ѝ червено от яд, сякаш току-що е разбрала, че печелившият ѝ билет е фалшив.
— Тези яйца! — изстреля тя, щом я поканих вътре. — Пълни бяха… с горчица и сос!
— Яйца? — попитах невинно. — О, имаш предвид тези, които купи от Андреа? Нещо не са наред?
Андреа влезе в хола. Госпожа Дейвис моментално се насочи към нея.
— Андреа? Какво става? Яйцата, които ми продаде… пълни са с горчица и сос!
— Какво? Това е невъзможно. Ребека — изсъска Андреа, — какво направи?
Скръстих ръце.
— Какво съм направила аз? Правилният въпрос е: какво правиш ти, крадейки храната ми и продавайки я на съседката?
Устата на госпожа Дейвис зяпна.
— Чакай… ти си откраднала тези яйца от Ребека?
Последва оглушителна тишина. Лицето на Андреа пламна, контрастирайки с флоралния ѝ топ. Отваряше и затваряше уста, но думи не излизаха.
— Не мога да повярвам — промърмори госпожа Дейвис, сочейки Андреа, докато капки горчица цапаха пода ми. — Доверявах ти се! През цялото време разправях на целия ми бридж-клуб за твоите „страхотни“ яйца!
Тя се завъртя и изхвърча, тресвайки вратата така, че стъклата издрънчаха. Андреа не остана. Грабна чантата си и почти изтича навън, оставяйки чая си недопит.
Почаках да си тръгне, преди да се разсмея. Когато Джеймс се прибра и му разказах всичко, се смя още по-силно от мен.
— Значи затова бяха горчицата и сосът? — хълцахе той, бършейки сълзи. — Гениално! Но и малко страшничко. Напомни ми никога да не крада храната ти.
Оттогава яйцата ни си стоят точно там, където им е мястото — в хладилника.
Андреа повече не спомена случая, а госпожа Дейвис си намери нов доставчик на яйца. Понякога, докато прибирам покупките, се улавям, че се усмихвам. Защото няма нищо по-сладко от това да хванеш крадеца на местопрестъплението.
