— Всичко наред ли е тук? — попита единият служител, гледайки ни объркано.
Направих най-невинното си изражение.
— Разбира се. Защо питате?
Полицаят обясни, че е получен сигнал за възможен акт на насилие на този адрес.
Аз се престорих на искрено шокирана, а след това внезапно сякаш осъзнах нещо.
— О, разбрах! Това сигурно е заради нашата репетиция! Подготвяхме любителска сценка в градината и вероятно е изглеждало прекалено истинско.
Полицаят се намръщи.
— Но как някой изобщо е видял това? Оградата ви е доста висока.
Въздъхнах тежко.
— Именно това е проблемът. Съседите са поставили камера, насочена право към моя двор. Записват всичко без моето съгласие.
Веждите му мигновено се повдигнаха.
— В такъв случай вероятно трябва да поговорим и с тях.
С приятелите ми наблюдавахме през прозореца как полицията влиза в съседния дом.
Около час по-късно един от служителите се върна.
— Катя, оказа се, че съседите ви са извършвали незаконно наблюдение. Оборудването им е конфискувано и срещу тях може да бъдат предприети съответните мерки. Готова ли сте да дадете официални показания?
Изиграх ролята си докрай.
— Колко неприятно… Разбира се, ако е необходимо.
След като полицията си тръгна, ние отворихме бутилка шампанско.
— Не мога да повярвам, че проработи! — смееше се Светла.
Сергей вдигна чашата си.
— За Катя — абсолютния гений на отмъщението!
Усмихнах се, но някъде дълбоко в себе си усещах лека вина.
— Мислите ли, че не прекалихме?
Олга поклати глава.
— Не. Те сами си го причиниха.
Няколко дни по-късно видях как Анастасия и Виктор напускат къщата с куфари в ръце.
Скоро след това на тяхно място се нанесе млада двойка.
За миг се замислих дали да ги предупредя за историята на предишните обитатели.
Но после просто се върнах към доматите си.
Защото, ако някога отново се наложи, винаги мога да организирам още едно незабравимо градинско парти.
