Учителят се усмихна виновно.
—Между другото, казвам се Грейс.
Тя вдигна телефона.
—И аз бях идиотът, който изпрати това съобщение.
—I сам им измисли отговорите.
Примигнах от изненада.
— Вие?
Тя се засмя.
—След всяка репетиция пиша на всички доброволци: «Последната вечер беше перфектна». Това е просто моят начин да им благодаря.
Камерън изпъшка.
— Забравих, че известията от телефона се дублират от часовника.
Не издържах и се засмях.
Грейс се усмихна.
—Моите съобщения никога преди не са предизвиквали такава суматоха.
—Това е просто моят начин да им благодаря.
Арнолд деликатно почисти гърлото си.
— Не искам да ви безпокоя…
Всички се обърнахме към него.
—Но Ирен вече е отвън.
Лицето му моментално побеля напълно.
— Cam, не мога.
Отстъпи назад.
— Наистина не мога.
Камерън се насочи към него.
—Но Ирен вече е отвън.
Без колебание хванах съпруга си за китката.
Той спря. Погледнах Арнолд.
—Цяла сутрин бях сигурен, че любовта тихо е изчезнала от брака ми, — казах.
Срещна погледа ми.
— Но сгреших.
Внимателно взех бялата роза от треперещата му ръка и след това я пъхнах обратно в пръстите му.
— Моля, не прекарвайте повече ден в мислене какво може да се случи, ако сте само пет секунди по-смели.
— Но сгреших.
Арнолд преглътна трудно.
—Ами ако тя откаже?
—Тогава поне ще знаете, — Усмихнах се. — Но по някаква причина ми се струва, че това няма да се случи.
Погледна към вратата.
Жена със сребриста коса току-що беше влязла в залата.
Беше облечена в светлосиня рокля. Тя огледа стаята, докато погледът й не се спря на Арнолд.
Веднага на лицето й се появи усмивка.
—Ами ако тя откаже?
Арнолд пое един колеблив дъх.
След това вторият.
Накрая отиде при нея.
— Ирен…
Тя се засмя тихо.
— Здравей, непознат.
Подаде й бяла роза.
—Искам да ви попитам едно нещо от 1968 г.
Тя чакаше мълчаливо.
—Ще се съгласиш ли да ми дадеш танц, на който никога не съм се осмелявал да те поканя тогава?
—Искам да ви попитам едно нещо от 1968 г.
За един безкрайно дълъг миг в залата настъпи пълна тишина.
След това Ирен взе цветето.
—I вече започваше да си мисли, че никога няма да попиташ.
Хората наоколо тихо ръкопляскаха.
Музиката започна да свири.
Арнолд протегна ръка. Ирен сложи дланта си в него.
Първата му стъпка се оказа неудобна.
Вторият се оказа не по-добър.
А до третата и двамата се смееха толкова силно, че изобщо не им пукаше.
—I вече започваше да си мисли, че никога няма да попиташ.
преплетох пръстите си с тези на Камерън.
—Следващият път, — прошепнах, — ако защитиш нечия надежда, просто ми кажи, че това е смисълът.
Той ме погледна.
— Обещавам.
—И следващия път, — добави той, стискайки дланта ми, — Ще си спомня, че чувствата ви трябва да са на първо място.
Сложих глава на рамото му, гледайки как Арнолд и Ирен бавно се въртят под меката светлина на лампите.
— Ще помня, че чувствата ти трябва да са на първо място.
— Знаеш ли… — казах тихо.
— Какво?
—Миналата вечер беше наистина перфектна.
Камерън наблюдава как Арнолд случайно стъпва върху крака на Ирен. Тя се засмя силно и го целуна по бузата.
Съпругът се усмихна.
— Почти перфектно.
И тогава се обърна към мен.
—Сега всичко е наистина перфектно.
—Миналата вечер беше наистина перфектна.
