Тамара вече беше готова да откаже, но щом погледът ѝ попадна върху пакетчето, тя застина на място. Нямаше никакво съмнение — двете латински букви и тънката синя линия по края изглеждаха абсолютно същите като върху онова парченце опаковка, което сутринта беше намерила в кухненския шкаф.
— Какво точно е това? И как се приема? — попита тя, опитвайки се да запази спокойствие.
— Силно приспивателно. Най-важното е да не се прекалява с дозата, защото човек може да заспи в най-неподходящия момент. Представлява прах без вкус и мирис, който се разтваря лесно във вода.
След като излезе от поликлиниката, Тамара седна на най-близката пейка. Мислите ѝ се блъскаха една в друга. Как беше възможно опаковка от подобно лекарство да се озове в дома ѝ? Тя никога не беше купувала такъв препарат. Дали Анатолий не ѝ го добавяше тайно, убеден, че така ѝ помага да се справи с безсънието?
Размислите ѝ бяха прекъснати от Зинаида — нейна бивша колежка и съседка, която живееше в блока отсреща.
— Значи все пак стигна до лекар? — попита Зинаида, като седна до нея. — Само не ми казвай, че си попаднала при Игор Викторович. Хората не говорят особено добре за него като специалист.
— Точно при него бях — въздъхна Тамара. — Представяш ли си, още без сериозен преглед веднага ми предложи да вземам силно приспивателно.
Зинаида леко се усмихна, след което спокойно каза:
— Според мен всичко е свързано с възрастта. Между другото, снощи забелязах, че и ти почти цяла нощ не спа.
— Как така си забелязала? — учуди се Тамара. — Нима от вашите прозорци се вижда какво става у нас?
— Не чак толкова подробно — засмя се Зинаида. — Просто видях как лампите у вас непрекъснато се палеха и изгасваха през нощта. Всичко наред ли е?
По гърба на Тамара премина студена тръпка, но тя запази самообладание.
— Да… сигурно има някакъв проблем с електричеството. Или пък Анатолий е ставал да пие вода. Напоследък всяка вечер сядаме заедно на чай, говорим си дълго… Стана ни навик.
След като се раздели със съседката, Тамара започна да подрежда всички странни случки в съзнанието си. Вечерният чай се беше появил съвсем наскоро — точно по времето, когато започнаха загадъчните ѝ внезапни заспивания. Но защо Анатолий тайно ѝ даваше приспивателно? И защо се разхождаше из апартамента посред нощ, палейки лампите, докато тя лежеше в безпомощен сън? Реши да не издава подозренията си и сама да разбере истината.
Същата вечер всичко се повтори по обичайния начин. Анатолий приготви чая, докато Тамара беше в банята. Когато тя се върна, масата вече беше подредена, а той я покани да седне.
— Днес направо изпи чая за секунди — учуди се той след малко.
— След горещата баня ужасно ожаднях — отвърна спокойно Тамара.
Всъщност беше изчакала телефонът на съпруга ѝ да звънне и докато той говореше, незабелязано изля напитката в саксията с цветето.
Тя внимателно наблюдаваше всяко негово движение. За да не събуди подозрение, демонстративно се прозя.
— Май ще полегна за малко на дивана. Иначе пак ще заспя направо тук.
— Разбира се, върви да си починеш — каза Анатолий с привидна загриженост и дори я изпрати до хола.
Тамара се отпусна на дивана, затвори очи и след няколко минути започна да диша равномерно, преструвайки се на дълбоко заспала. Наложи се да чака дълго. Почти час по-късно Анатолий най-после стана от креслото. Приближи се бавно до дивана и известно време мълчаливо се взираше в лицето ѝ, сякаш искаше да се увери, че наистина не усеща нищо.
След като се убеди, че всичко е спокойно, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади портфейла. През леко притворените си клепачи Тамара видя как от него изважда малко шишенце. Върху етикета ясно личаха същите латински букви, които вече беше виждала върху откъснатото парче опаковка. Анатолий отвори капачката и изсипа върху дланта си няколко капсули — прекалено много, далеч над обичайната доза.
Той тихо прошепна:
— Издържай още малко, Тома. Краят вече наближава. Скоро повече няма да се събудиш.
Наведе се към нея, готов да отвори устата ѝ и да изсипе праха вътре. В този миг Тамара рязко се надигна.
Анатолий замръзна на място. За частица от секундата по лицето му пробяга ужас, но почти веднага изражението му стана студено, твърдо и напълно чуждо.
— Какво правиш? — попита Тамара. Гласът ѝ трепереше, но думите звучаха решително.
— Ти… не си спала? — промълви той и инстинктивно направи крачка назад.
— Попитах те защо ми слагаш приспивателно. И защо всяка нощ обикаляш из апартамента, докато съм в безсъзнание.
Анатолий не каза нищо. Единственият звук в стаята беше монотонното бръмчене на хладилника. След дълго мълчание той тежко въздъхна, сякаш най-накрая се беше решил да признае всичко.
— Искаше истината, нали? — произнесе той с ледено спокоен, почти непознат глас. — Ние вече нямаме нищо, Тамара. Загубих всичко още преди шест месеца. Апартаментът е ипотекиран, кредитите ме задушават. Остана само един изход — застраховката ти. Нещастен случай… или смърт от свръхдоза приспивателно при жена, която отдавна страда от безсъние.
Тамара бавно се отдръпна назад, докато гърбът ѝ не опря в стената.
— Значи… искал си да ме убиеш?
— Не още от самото начало. Първо трябваше да свикнеш. После щях постепенно да увеличавам дозата. А доктор Игор Викторович е мой стар познат. Той щеше да потвърди, че сърцето ти просто е отказало.
Тамара протегна ръка към шкафчето, където беше оставила телефона си. Анатолий рязко се хвърли напред, но тя реагира по-бързо. За миг измъкна изпод възглавницата на дивана лютивия спрей, който още през деня беше скрила там.
— Не смей да се приближаваш! — каза задъхано тя. — Полицията вече е на път.
Той застина на място. Погледът му неспокойно шареше из стаята, но яростта вече беше изчезнала. На нейно място беше останало само чувство на безнадеждност и неизбежен край.
В този момент на входната врата се чу звънец. Малкото прозорче беше оставено открехнато и в притихналата вечер Тамара ясно долови стъпките по стълбището. Без да сваля спрея, тя не откъсваше очи от човека, с когото беше споделила три десетилетия от живота си, без дори за миг да подозира кой всъщност стои пред нея.
Едва сега, под слабата светлина на самотната лампа, осъзна една жестока истина: най-страшните чудовища невинаги се появяват от мрака. Понякога те седят срещу теб на една маса, приготвят ти вечерния чай и с усмивка ти пожелават спокойна нощ.
