Вдигнах глава.
— Арън? Какво се е случило?
Не отговори. Погледът му беше съсредоточен върху долната част на гърба на детето, върху някакво петънце, което не виждах от леглото си.
—Ако ти потрябвам, ще бъда точно пред вратата.
— Не може да бъде, — той повтори едва доловимо. — Не… не може да бъде.
— Арън.
Наведе се още по-близо до люлката, сякаш се надяваше, че видяното ще изчезне от друг ъгъл. Челюстите му се опънаха. Буквално го видях да се опитва да намери разумно обяснение и как нещо в него губи тази битка.
— Рейчъл, — гласът му стана напълно равен. — Можеш ли… можеш ли да ни оставиш за минута?
—Има ли нещо нередно с него?
Рейчъл погледна първо него, после мен, поддържайки професионално спокойно изражение на лицето си. С бързи, обичайни движения тя закопчаваше дрехите на бебето.
— Със сигурност. Ще бъда пред вратата, ако ти потрябвам.
Вратата тихо се затвори. Арън не помръдна.
— Скъпа, плашиш ме, — казах. — Какво му има? Той добре ли е?
—Ти сам го помоли да ни помогне.
Аарон бавно обърна глава към мен. Очите му бяха мокри, но съвсем не както преди десет минути. Сега в тях се е появило нещо твърдо, студено и далечно.
— Майкъл.
Аз мигнах.
— Какво?
— Майкъл, — той повтори. — Всички тези месеци, когато закъснях на работа. Постоянно беше у нас. С теб.
Изобщо не разбрах за какво говори.
Взирах се в съпруга си.
—Защото ти сам го помоли да ни помогне.
Аарон отново погледна люлката.
—Синът ти има белег по рождение като неговия, Елена. Същата форма. И то на абсолютно същото място.
За секунда дори се засмях, защото ми се стори, че се шегува. Всичко, което се случваше, изглеждаше толкова нелепо, че мозъкът ми просто отказа да го приеме на сериозно.
—Той беше сам с теб.
— Арън, чуваш ли се изобщо? Това е синът ти. Какво общо има Майкъл?..
— Недей. — Той вдигна длан. — Не казвай името му с глас, сякаш нищо не разбираш.
—Наистина не разбирам нищо, — казах, и гласът ми се счупи.
—Той се прибираше през цялото време. Всяка седмица. Изведе момичетата от училище. Останах сама с теб.
— Да направим ДНК тест. Точно сега.
— Защото бях бременна в седмия месец, а ти работеше извънредно, Арън. Защото помогна на семейството ни. Защото е най-добрият ти приятел.
— Достатъчно.
Гърдите ми изведнъж станаха горещи и неприятни — млякото дойде в най-неподходящия момент, появявайки се като две тъмни петна върху тънка болнична риза. седнах твърде рязко, шевовете се разтегнаха, а гореща болка прониза долната част на корема ми. Протегнах ръка и хванах китката на Арън.
— След това направете теста, — казах. — ДНК тест. Веднага. Днес. Не ме интересува колко струва или какви документи трябва да подпиша. Просто го направи.
— Не смей да ни причиняваш това.
Той извади ръката си, сякаш докосването ми го беше изгорило.
—Не се нуждая от никакъв тест, за да разбера какво виждам със собствените си очи.
— Арън.
—Когато ви изпишат, отидете с детето си при сестра си. На Диана. Не мога… Не мога да бъда под един покрив с него.
— Аарон, моля. Виж ме само.
В неговите очи вече бях лъжец.
Той не погледна.
— Не го прави. Да не си посмял да унищожиш семейството ни.
Той се насочи към вратата. Никога не съм поглеждал сина си. Никога не ме погледна.
И тогава той си тръгна, оставяйки ме сама с новородено дете, чийто баща след няколко мига реши, че жената, с която е живял от години, е лъжкиня.
****
Даяна затвори входната врата след мен и мълчаливо взе люлката на колата от ръцете ми. Синът ми беше само на три дни, а аз стоях в коридора на сестра си с торба с пелени, болнична гривна на китката и телефон, пълен със съобщения, които Арън отказваше дори да отвори.
— Той не отговаря.
Момичетата вече бяха горе. Лили попита два пъти кога татко ще дойде и ще ни вземе. Нямах абсолютно никаква идея какво да й кажа.
— Седни, — Даяна поръча. — На път си да рухнеш.
Грейс донесе със себе си плакат, който бяха подготвили за бебето. Сега той лежеше сгънат на стъпалата, единият ъгъл беше вдлъбнат, а през него беше изписано с многоцветни букви: ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ХЕНРИ.
— Да го пазя ли, докато татко дойде? — попита тя.
— Елена, спри да му звъниш.
Казах «yes», защото не можах да се накарам да обясня на дъщеря си защо всъщност изобщо не се прибрахме.
—Той не вдига телефона. Убедете се сами.
Подадох телефона на Даяна. Три от пропуснатите ми обаждания. И единственият отговор от Аарон е
«Моят адвокат ще се свърже с вас относно развода».
Даяна препрочете съобщението два пъти.
—Не си виновен за нищо. Така че се дръж.
— Елена, спри да му звъниш.
—Той е моят съпруг. Трябва да го накарам да ме изслуша.
—Той не иска да слуша. Това е проблемът. — Тя седеше отсреща и сложи дланта си на коляното ми. — Колкото повече се обаждаш и молиш, толкова по-виновен изглеждаш. Но вината не е твоя. Така че се дръжте съответно.
Погледнах бебето.
Най-лошото беше чакането.
— И така, какво да правя?
— Докажи истината, за да не може повече да спори с нея.
