Когато 75-годишният Ричард вижда бившата си жена Ванеса с мъж, който е с 20 години по-млад от нея, решава, че се срещат, и започва скандал. За негова изненада Ванеса разкрива, че мъжът с нея е техният син, за чието съществуване той никога не е знаел. Но това не е единствената тайна, която е крила Ванеса.
Ричард се прибираше от магазина за хранителни стоки, когато неприятна гледка го закова на място. Бившата му жена, Ванеса, вървеше под ръка с мъж, приблизително с 20 години по-млад от нея.
„Нима вече излиза с някой друг?“
Ричард кипна от ярост. Видя как влязоха в кафене и бързо ги последва. Горчивината го заля, когато видя Ванеса и мъжа да се държат за ръце и да се усмихват на нещо на масичката до прозореца.
Той не можеше да приеме, че Ванеса така скоро след развода е продължила напред. Затова се нахвърли върху тяхната маса.
„Какво, по дяволите, Ванеса?“ — Ричард тръшна по масата, подплашвайки Ванеса и мъжа с нея. „Браво! Моята 72-годишна бивша жена си е намерила нов мъж само няколко седмици след като напусна съпруга си! Колко отдавна сте заедно?“
Ванеса бе до крайност смутена и молеше Ричард да спре. Саймън, мъжът с Ванеса, стана от мястото си.
„Мамо… това ли е моят баща?“ — попита той.
Ричард онемя.
„Какво каза?“
В този момент Ванеса разбра, че няма да успее да скрие истината нито от бившия си съпруг, нито от Саймън.
„Ричард, седни, моля те. Трябва да ви кажа нещо и на двамата… Помниш ли как се срещнахме преди 54 години… в един бар?“ — гласът на Ванеса трепереше, докато си спомняше миналото…
Беше есента на септември 1968 г. Седемнайсетгодишната Ванеса и приятелките ѝ бяха във възторг, че са успели да се измъкнат от дома, за да се забавляват в пъба.
„Ван, сигурна ли си, че баща ти не видя как излизаш? Не искам купонът да се превърне в неделна проповед!“ — пошегува се една от момичетата, докато нахлуваха в пъба.
Бащата на Ванеса, Алън, беше пастор в местната църква, затова възпитанието ѝ беше строго. Не ѝ беше позволено да излиза с приятели след залез. Неделното училище беше задължително. Силните напитки и нощните гуляи — строго забранени. И със сигурност — никакъв секс или наркотици.
А Ванеса мразеше това. Тя обичаше баща си, но не и ограниченията. Искаше живот, пълен с приключения, като на приятелите ѝ. Затова онази вечер събра смелост да се измъкне, след като родителите ѝ заспят, и отиде с приятелките в пъба.
Рокендрол мелодии звучаха на заден фон, докато тийнейджърите си проправяха път към свободна маса и се потапяха в блясъка и чара на нощния живот. Скоро Ванеса и приятелката ѝ Карла се запътиха към бара за напитки.
„Между другото, чух, че тази вечер тук ще е Дилън с приятелите си!“ — каза Карла.
„Между мен и Дилън е свършено! И точка! Не искам дори да говорим за него!“ — отвърна Ванеса.
Наскоро беше скъсала с Дилън, така че мисълта, че той ще е в пъба, я изнервяше. Тя седна на бара и си поръча мартини. Докато отпиваше, към нея се приближи симпатичен непознат.
„Здрасти, красавице!“ — каза 21-годишният мъж, привеждайки се по-близо до Ванеса. — „Казвам се Ричард. Мога ли да ви почерпя?“
Ванеса беше нова в силните напитки и сякаш звезди заиграха около главата ѝ. Погледна Ричард — хареса ѝ и не устоя на чара му.
„С удоволствие!“ — усмихна се Ванеса и му хвърли примамлив поглед. Влюби се от пръв поглед.
Ричард и Ванеса разговаряха така, сякаш се познаваха цяла вечност, и танцуваха на джаз музиката, която се носеше наоколо.
„Нов съм в този град — каза Ричард, прегръщайки Ванеса и придърпвайки я по-близо. — Дойдох по работа. Ще се поразходим? Да ми покажешоколо?“
„О, с удоволствие… но е късно“ — каза Ванеса, поглеждайки часовника си.
Все пак веднага размисли, като видя разочарованието му. Беше твърде обаятелен, за да му откаже, и се съгласи да тръгне с него.
Онази нощ беше магична за Ванеса. С Ричард обикаляха шумните улици, смееха се и си бъбреха. Страстно се целуваха, а скоро Ванеса беше в обятията му, преживявайки първата си интимна близост. Беше като приказка.
Облякоха се, целунаха се отново, а после Ричард я отведе у дома. Всяка клетка в сърцето ѝ желаеше да остане с него, докато се промъкваше в стаята си. Тя гледа от прозореца как Ричард ѝ махна за сбогом и изчезна в нощта.
Ванеса реши да забрави онази нощ и да продължи напред… докато три седмици по-късно не ѝ прилоша.
„Ванеса, какво става?“ — мащехата ѝ, Ребека, почука на вратата на банята. „Чух всичко. По-добре излез и обясни защо плачеш.“
Миг по-късно от тоалетната излезе разстроената Ванеса, държейки корема си и бършейки лицето си. „Лошо ми е… ужасно ме боли глава.“
„Защо държиш корема си, ако те боли глава?“
Студеният и подозрителен тон на Ребека накара Ванеса да застине. „Момиче, кого мислиш, че лъжеш?“
„Казах, че ми е лошо“ — заекна Ванеса и се втурна обратно към банята, където повърна. Най-лошите подозрения на Ребека се потвърдиха.
„Ванеса, кажи ми истината“ — Ребека впери поглед в очите ѝ. — „Била ли си интимна с някого? Бременна ли си?“
Ванеса се разплака. Разбра, че няма изход, и призна тайната си. Първоначалният шок на Ребека бързо се превърна във възмущение, когато разбра, че бременността е резултат от секс за една нощ, а не от необмислен момент с гаджето ѝ.
„Господи… Спала си с непознат?“ — Ребека разтърси Ванеса за раменете. — „Баща ти ще се срамува… и колко дълго мислиш да го криеш? Това дете няма да расте без баща… чуваш ли ме?“
„Утре вечер ще заведа баща ти на вечеря. А ти междувременно ще кажеш на Дилън, че искаш отново да сте заедно. Ще го доведеш у дома и…“ — Ребека се поколеба, защото обикновено не съветваше дъщеря си така — „…ще прекараш нощта с него. Единственият начин да избегнем скандал. За аборт и дума да не става.“
Ванеса кимна. Съжаление я прониза за онази вечер в бара. Всеки момент, който тогава беше магичен, сега я преследваше.
Да измами Дилън беше грешно, но не можеше да признае на баща си какво е сторила. Безсънна нощ по-късно тя реши и на следващия ден заговори Дилън в парка. Той се съгласи на вечеря.
Когато Дилън дойде, Ванеса седна до него на дивана и задейства плана си.
„Моля те, прости ми, скъпи“ — прошепна тя и положи ръка на коляното му. — „Направих огромна грешка… Останала сама, осъзнах, че ти си човекът… че сгреших, като те оставих. Обичам те… завинаги!“
Дилън хвана лицето ѝ с ръце и я погледна в очите. Беше на седмото небе.
Прегърнаха се и вечерта завърши така, както бе планирано: Дилън я занесе в стаята ѝ и те се любиха.
Две седмици по-късно Дилън дойде на вечеря в семейството на Ванеса. След това двамата казаха на баща ѝ, че тя е бременна.
Алън беше бесен, но мисълта, че ще стане дядо, го поуспокои. А и Дилън изглеждаше свестен младеж от богато семейство, който ще постъпи правилно. В края на сериозния разговор Алън дори се усмихна.
Месеците минаваха и на 18 години Ванеса беше спешно закарана в родилното, когато започнаха контракциите. Няколко часа по-късно Дилън плачеше от радост, държейки в ръцете си своя син и представяйки го на родителите и близките, събрани в отделението.
Два дни по-късно двойката се готвеше да си тръгне с бебето, когато в стаята нахлу лекар и настоя да говори с Дилън в кабинета си.
Дилън беше озадачен, но го последва. Малко по-късно се върна в стаята на Ванеса, където бяха и роднините, готови да ги изпратят у дома.
„ТИ СИ ЛЪЖКИНЯ!“ — Дилън се нахвърли върху Ванеса. — „ТОВА НЕ Е МОЕТО ДЕТЕ!“
Всички ахнаха, когато Дилън разказа какво му е казал докторът. Странно чувство се промъкна в стомаха на Ванеса — разбра, че ще трябва да обяснява много.
„Как не те е срам да ми причиниш това“ — изръмжа Дилън. — „Как можа да мислиш, че ще отглеждам чуждо дете? Това твоя идея ли беше… или и родителите ти участваха? Ужасно! Мамо… тате… да вървим. Не искам нищо общо нито с нея, нито с бебето.“
Ванеса молеше и плачеше. Но Дилън изтича и същия ден изчезна от живота ѝ. У дома тя умоляваше баща си за прошка, но Алън беше разгневен и горчиво засрамен.
„Ти си позор за семейството“ — крещеше Алън. — „Погнусена си ми. Не искам дори да те виждам. Как ще се появя пред хората в града… и в църквата? Какво ще им кажа, ако попитат кой е бащата?“
Думите му пронизаха Ванеса като ножове. Тя разбра, че никога няма да върне доверието му и не може да живее нормално в този град — хората вече клюкарстваха.
„…Затова взех съкрушителното решение. Целунах прекрасното си бебе за последен път, преди да го дам за осиновяване, и напуснах града“ — завърши Ванеса със сълзи в очите.
„След половин година случайно те срещнах на художествена изложба в новия град, където се преместих, Ричард. Знаеш всичко, което последва!“
„Защо не ми каза истината?“ — попита потресен Ричард. — „Можехме да вземем Саймън при нас и да го отгледаме. Нашият син е бил някъде там… а ти си крила това през всички тези години? Ето защо никога не искаше деца ли?“
„Исках да призная всичко, когато подновихме отношенията си. Отидох в приюта…“ — отвърна отчаяно Ванеса. — „Но беше твърде късно. Едно семейство вече го беше осиновило и го бяха откарали в чужбина. Не можах да се накарам да имам друго дете.“
Ричард беше сразен от развоя. „А как ни намери, Саймън?“
„Баща ми ми каза, че съм осиновен, преди да почине“ — отвърна Саймън. — „Даде ми данни за биологичната ми майка. После проверих записите в дома за деца. Търсих майка си повече от шест месеца. Преди два дни я срещнах за първи път!“
„Е, никога не съм си мислел, че на 75 години ще давам първия си урок на 53-годишния си син!“ — каза Ричард. — „Надявам се, че вече знаеш: по-добре е да бъдеш искрен… и да даваш втори шанс! Това важи и за майка ти, и за мен!“
