Извади си телефона.
Кайла погледна първо него, после екрана.
— Премина какво?
— Моят чек.
— Каква друга проверка?
Андрю отключи телефона и го сложи на плота между тях.
—Проверка, за да видите дали сте готови да живеете със съседите си.
— Премина какво?
Кайла сведе поглед към екрана.
И тогава тя изведнъж грабна телефона.
От мястото, където стоях, не виждах нищо.
Лицето й моментално почервеня от врата до ушите.
—Какво е това все пак?
Тя се изчерви до ушите.
— Три стаи под наем, — Андрю отговори спокойно. — Всичко е на не повече от двадесет минути от тук.
Тя прокара пръст по екрана.
— Андрю, не можеш да направиш това! — възкликна тя.
— Намерих три реклами.
— Търсеше ли апартаменти за мен?
— стаи.
— Андрю, не можеш да направиш това!
—Не можеш да ме изгониш!
— Не те изгонвам.
Тя рязко се обърна към мен.
— Аманда, сериозно ли позволяваш на съпруга си да ме изгони от къщата ти?
— Андрю не те кара да изглеждаш добре, — отговорих. — Но думата «временно» трябва да свърши някой ден.
—Всичко е заради кърпата?
— Временното пребиваване трябва да има период.
Извадих препечения хляб от горещия тиган, преди да е изгорял напълно.
—I те помоли да не правиш нещо в къщата ми и ти реши, че трябва да ти докажа, че причината ми е достатъчно добра.
Тя стегна силно кърпата под ръката си.
— Значи това е наказание?
—I те помоли да не правиш нещо в къщата ми.
— No. Ако наистина исках да те накажа, щях да ти позволя да продължиш да ядеш зърнените храни на Андрю. Купува ужасни.
Андрю посочи с пръст към мен.
— Не беше необходимо.
Кайла дори не се усмихна.
—Сърцето ми е разбито, Аманда. Нямам пари. Дори още не съм си намерил работа.
— Знам.
— Нямам пари.
—И в същото време ми давате краен срок?
—Предлагам ни план.
— Каква е разликата?
— Много голям.
Тя погледна Андрю.
—И ти по принцип се държиш така, сякаш съм някакъв хищник цяла седмица.
Андрю взе чашата.
— No.
—Предлагам ни план.
—Излизаш всеки път, когато вляза в стая.
—Първият път, когато си тръгнах, защото ситуацията беше неудобна, — призна той. — И след като Аманда те помоли да спреш, започнах да си тръгвам, защото не исках да участвам повече.
— В какво да участвам?
—Първият път, когато си тръгнах, защото се почувствах неудобно.
—В какъвто и експеримент да решите да ме използвате. Все се опитваше да ме направиш герой в спор между теб и жена ми.
За първи път през цялото това време Кайла не беше намерена с бърз отговор.
Секунда по-късно тя се обърна към мен.
—Накарахте го да го каже.
За първи път Кайла не можа да намери какво да отговори.
Поклатих глава.
—I дори не знаех, че той търси стаи за вас.
Андрю ме погледна.
—Предполагам, че все пак трябваше да ти кажа.
— Да.
—I трябваше да ви предупредя, предполагам.
—Мислех, че не се намесвам, беше просто да кажа, «Тя е твоя сестра». — Той прокара палеца си по дръжката на чашата. — Но всъщност те оставих сам да защитаваш границата, която докосна и двама ни.
Аз го погледнах.
Не очаквах такова признание.
—Оставих те сам да отстояваш границата, която докосна и двама ни.
Кайла се засмя недоверчиво.
— Перфектно. Свърши ли семинарът за здрав брак? Сега може ли да отида да се облека?
— Моля — Отговорих.
Тя се обърна към стълбите.
— И още нещо, Кайла?
Тя спря.
— Една от тези стаи вече е безплатна. Жената, която го дава под наем, може да покаже стаята този следобед.
— Една от стаите вече е безплатна.
Кайла се обърна рязко.
—Насрочихте ли и оглед за мен?
—Току-що намерих рекламата, — отговори Андрю.
Взех телефона му и погледнах екрана.
Светла спалня на втория етаж.
Обща кухня.
Малък двор.
— Току-що намерих рекламата.
Нищо луксозно.
Но и нищо ужасно.
Обикновена стая.
Подадох телефона на Кайла.
— Ще отидем да я видим.
— Няма да се местя там.
— Тогава не мърдай. Но все пак ще отидем да го видим.
Тя се намръщи.
—Не можеш да ме принудиш.
— Няма да се местя там.
—Прав си. — Върнах телефона. — Но ако ще останеш с нас, докато решиш какво да правиш по-нататък, трябва да видя, че всъщност предприемаш някои стъпки.
Кейла ме гледаше дълго.
После рязко се обърна и се качи горе.
Секунда по-късно вратата се затръшна.
— Прав си.
Андрю отпи глътка кафе.
—Мисля, че мина добре.
Аз го погледнах.
— Нито дума.
— Разбрано.
***
Двадесет минути по-късно Кайла слезе с дънки и суичър.
Тя намери и най-грозната стара роба в гардероба ни и я хвърли през ръката си.
— Нито дума.
Когато минаваше, тя го хвърли на един стол.
— Доволен ли си сега?
Погледнах халата.
— Луд.
Стаята е била отдадена под наем от жена на име Рене.
Тя беше приблизително на същата възраст като Кайла и работеше от вкъщи три дни в седмицата.
Тя беше приблизително на същата възраст като Кайла.
Къщата се оказа малка, но чиста.
Кайла прегледа двойно спалнята.
