Днес много хора нямат представа какъв е бил животът на чернокожите в Европа или Америка преди 70 години. Такава организация в Съединените щати като Ку Клукс Клан е забравена от хората на средна възраст, да не говорим за младите хора.
Тогава разделението на „бели“ и „черни“ е било навсякъде. Отделни училища, ресторанти, киносалони, паркове, обществен транспорт. Именно в такова трудно време на расова дискриминация едно бяло момиче решава да се омъжи за тъмнокож. Как завърши всичко това и как се оформи бъдещият им живот, искам да ви разкажа в днешната история.
През 50-те години на ХХ век расовата дискриминация е широко разпространена в Европа и Съединените щати
По време на Втората световна война Джейк Джейкъбсън е призован в американската армия. Той е гражданин на островната държава Тринидад, която е част от военната коалиция на американската армия. Учебният полк, в който служи Джейк, е разположен в северозападната част на Англия, в графство Ланкашир.
Джейк усвоява военната професия на сигналист в местния технически колеж, който по време на войната подготвя такива специалисти. Там се обучаваше и за стенограф и момиче на име Мери.
Именно тук тези млади хора се запознават. Оказало се, че Джейк умее да се ухажва много хубаво, за разлика от местните момчета. Той четял Шекспир наизуст и сам съчинявал стихове за Мери. Има един такъв израз — „Войната прави всички равни“, но той не работи на домашния фронт.
През май 1945 г., за да отбележат края на войната, кадетите по комуникациите канят момичетата на пикник. Същата вечер Мери получава първата си целувка. Двамата с Джейк се отдалечават от компанията им и се наслаждават на любовна самота.
В това време съседът на Мери минава с велосипед покрай целуващата се двойка. А когато момичето се върнало у дома, баща ѝ я разпитал за поведението ѝ. „Ти опозоряваш не само себе си, но и цялото ни семейство“ — изкрещял той на цялата къща.
След това забранил на дъщеря си да посещава курс по стенография. Смятал, че по този начин е разделил влюбената двойка. Но както е казал Шекспир: „Любовта не е нищо, ако си има мярка.“ А тези двамата нямаха мярка.
Те започнаха да се срещат тайно. Имаше обаче пречка, тъй като американският тренировъчен полк, поради края на войната, бързо беше бракуван и преместен у дома в Тексас. Но дори океанът не можел да раздели тези влюбени. След като отслужил необходимия срок и се демобилизирал в края на 40-те години, Джейк се върнал в Англия.
Тук започват най-големите изпитания в живота им. Както казах, по онова време в обществото съществуваше огромно междурасово разделение. Затова, когато Джейк почукал на вратата на Мери, разяреният ѝ баща излязъл с ловна пушка в ръка: „Махай се оттук, или ще ти сложа двата куршума.“
Нещастният Джейк се отдалечил от къщата на любимата си, като изтривал сълзите си с юмрук. Но какво можеше да направи? Изведнъж чул вик зад себе си: „Чакай, любов моя!“
Да, това беше неговата Мария. Когато чу баща си да крещи, тя избяга в коридора и видя Джейк да се отдалечава. Тя отблъсна баща си и се затича след него. Мислите ли, че това беше щастлив край? Съвсем не, това беше началото на трънливото пътуване на семейство Джейкъбсън.
Съседите, които видели тази снимка, веднага осъдили бедното момиче, а баща ѝ поставил условие. „Ако още веднъж този човек се доближи до къщата ни, ти повече няма да прекрачваш прага ѝ.“
Но дори такъв суров ултиматум не спрял Мери. На следващата сутрин тя напуснала къщата с един куфар и никога повече не се върнала тук.
Нито една община не желаела да регистрира такъв междурасов брак. Едва в покрайнините на Бирмингам се намерила жена, която се съгласила на това. Синът ѝ бил спасен от смърт от тъмнокож войник.
Но дали това е бил щастлив брак? В края на краищата никой от техните роднини и приятели не дошъл на празника им. А по-нататък стана още по-трудно, никой наемател не искаше да им наеме квартира. Скоро не им останали никакви пари, за да отседнат в хотел. В продължение на почти една седмица те живеели в приют за бездомни.
И тогава Мери извадила късмет, наели я като учителка в началното училище и й дали служебен апартамент. Мери трябвало да крие факта, че съпругът ѝ е чернокож. За да направи това, тя избрала апартамент в другия край на града. Училищното ръководство не възразило, защото никой не искал да живее толкова далеч от училището.
Основното условие за Мария беше да не закъснява за уроците, но след приюта момичето стана дори час по-рано. Разбира се, съседите бяха недоволни от новите наематели, но апартаментите бяха държавни, така че никой не ги питаше. Така семейство Джейкъбсън отплавало на седемдесетия си рожден ден.
Скоро и Джейк си намерил работа във фабриката, тогава изглеждало, че нещата бавно се подобряват. Беше добър момент да помислят за дете, но и тук животът им изпрати изпитание. Мери родила мъртвородено осеммесечно момче. След това лекарите произнесли присъда, че момичето не може повече да има деца.
По онова време много болести все още не се били научили да се лекуват. Затова безплодието било бичът на тогавашното общество. На много семейства била поставена такава диагноза. Но дори този фактор не можа да раздели нашата двойка.
Те вече свикнаха с факта, че хората, като ги видят заедно на улицата, отиват на другата страна. Сега, преди да покани гостите в къщата, Мария предупреди, че съпругът ѝ е чернокож. И ако в началото много хора отказваха да дойдат на техните партита, то след няколко десетилетия от гостите не бяха отхвърляни.
Джейк и Мери на младини и на старини
По това време Мери вече е станала главен учител в училището, а Джейк е продължил да работи в пощата. Не без основание по време на войната той се беше научил да бъде сигналист. Той ръководи местния телеграфен офис. А техният беше най-добрият в Бирмингам.
Имаше само две неща, които натъжаваха двойката: фактът, че не можеха да имат деца, и фактът, че бащата на Мария не беше доживял подобни бракове да станат норма. Госпожа Джейкъбсън все пак никога не беше получавала благословията на родителите си и този факт силно я огорчаваше.
Да, светът се е променил много от онова време. През 1993 г. Ку-клукс-кланът — организация, която съществуваше повече от сто и двадесет години и чиито врагове винаги са били негрите — най-накрая беше премахнат.
Сега хората с тъмна кожа имаха същите права като белите. И кой би си помислил преди седемдесет години, че Америка ще има президент с тъмна кожа и че подобни бракове далеч няма да са рядкост?
Любовната история на Джейк и Мери е жива и днес.
Но както казва самата Мери:
«Преминахме заедно през всички житейски трудности и винаги бяхме обединени от любовта. Ако трябваше да се върна в онова време и имах възможност да променя всичко, пак щях да избера Джейк. Той е най-добрият на света, а душите ни са сродни, независимо от цвета на кожата ни».
Това е онази любовна история, която се е случила на нашите герои. Нейният сюжет е достоен за игрален филм с щастлив край. Техният пример днес вдъхновява много хора в различни страни, където все още съществуват расови предразсъдъци. В крайна сметка истинската любов, за която човек се бори, винаги побеждава.
