Питър Нун е един от членовете на популярната през 60-те години група Herman’s Hermits.
С гъстата си коса и младежко очарование е лесно да бъде сравняван с днешни звезди като Джъстин Бийбър или Хари Стайлс.
Но между този бивш тийн идол и днешните звезди има една съществена разлика…
Певецът Питър Нун от английската бийт рок група Herman’s Hermits, през ноември 1964 г. (Снимка: Keystone Features/Hulton Archive/Getty Images)
С чаровното си лице и не по-малко чаровен глас Питър Нун става известен още в тийнейджърските си години като фронтмен на Herman’s Hermits. Групата обикаля на турнета САЩ и Великобритания и постепенно се превръща в култова.
През 1964 г. групата достига първото си номер едно в британските класации с песента „I’m Into Something Good“.
„Нямах представа какво правя – на сцената бях срамежливо момче, което всъщност отразяваше истинската ми същност.“
Нун и останалите членове на групата издават над 20 хитови сингъла и дори надминават по продажби The Beatles през 1965 г. Сред най-големите им хитове са „I’m Into Something Good“, „No Milk Today“ и „There’s A Kind of Hush (All Over the World)“.
На 17-годишна възраст групата подписва милионен договор за запис на албум, а един от върховете в кариерата на Нун е моментът, когато през 1965 г. Елвис Пресли изпълнява на сцената един от техните хитове – „I’m Henry the Eighth, I Am“.
„Той ми се подиграваше, но какво значение имаше?“, казва Нун. „Това беше Елвис!“
Още на тази възраст Нун водел типичния за рок звездите начин на живот.
„Но без наркотици“, подчертава той. „Това никога не беше за мен.“
А какво ще каже за всички останали типични рокерски навици?
„Разбира се. Бяхме на 16–17 години, спокойно издържахме цяла нощ без сън, правехме щури неща и на следващата сутрин давахме интервюта и излизахме на сцена. Това беше чудесно време.“
На 64 години Нун отново тръгва на турне във Великобритания с шоуто Solid Silver 60s Show. Неговите стари колеги от Herman’s Hermits няма да се присъединят, но с него ще бъдат други звезди от епохата: Брайън Пуул от The Tremeloes („Do You Love Me“, „Twist And Shout“) и Брайън Хайланд („Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini“).
„Никога не се уморяваш от трепета на турнетата“, казва Нун. „И е приятно да знаеш, че все още можем да привличаме публика. Хората идват при мен и ми пеят старите песни в лицето, а аз никога не знам как да реагирам на това.“
Нун живее в Калифорния от 70-те години и бързо възприема типичния за щата здравословен начин на живот.
„Малко хора оцеляха след лудостта на 60-те“, казва той, „така че се смятам за късметлия и се опитвам да се грижа за себе си.“ Когато преди девет години отишъл на погребението на Мики Мост (продуцентът на групата и участник в телевизионното предаване New Faces), почти не били останали хора от онези времена. „Това те кара да се замислиш.“
„Спомням си как ходех в дома на един от членовете на Moody Blues – място, считано за истинско свърталище на порока“, разказва той. „Нито едно от момичетата не пушеше марихуана, така че аз просто висях с тях. Бях като муха на стената.“
„Обожавах да пия, излизах с Ричард Харис и се опитвах да го надпия“, смее се Нун.
„Обожавах Beatles и Stones и постоянно исках да излизам с тях, макар че бяха около седем години по-възрастни от мен.
Ходехме в клуба Ad Lib в Лондон, а Джон Ленън ме черпеше, защото знаеше, че съм само на 16 и няма да се напия и да се опитам да набия някого.“
Израснал в Манчестър, Нун признава, че една от основните причини да пие е желанието да се впише в компанията, тъй като не се смятал за „интересен“.
На 19 години музикантът решава да отиде на първата си среща на „Анонимни алкохолици“ заедно с баща си, който също е бил заклет пияч.
„Не бих се определил като алкохолик, но трябва да си чувствителен към чувствата на хората и да знаеш как да си свършиш работата на сцената, затова след това реших да намаля алкохола. Трябваше да го направя за собственото си добро и вече около 16 години не съм близвал алкохол.
Настоявам жена ми да продължи да пие, ако иска – не го забранявам на хората около себе си.“
Този многопластов артист е женен за съпругата си Мириел вече 43 години. Запознават се, когато Нун е на 20 и още излиза с различни жени.
„Мисля, че с Мириел беше любов от пръв поглед“, признава той. „После открих колко очарователна е и това се превърна в истинска любов.
Тя постоянно ме отблъскваше, но веднъж беше на почивка в Ибиса с майка си, а аз наех апартамент наблизо. Майка ѝ ме хареса, защото бях възпитан. Накрая успях да убедя Мириел.“
Двойката се жени през 1968 г., имат една дъщеря – Никол, а Нун напуска групата през 1971 г., когато е на 24 години.
„В началото всички в групата бяхме много близки приятели, но прекарвахме толкова много време заедно, че в един момент всеки поиска да се занимава с други неща.“
Опитът му за солова кариера удря на камък и през 80-те години той поема по нов път – участва в бродуейската продукция „The Pirates of Penzance“ („Пиратите от Пензансе“) и става водещ на американското музикално телевизионно шоу „My Generation“.
Преди само няколко години се появи и като ментор и вокален треньор в предаването American Idol.
По време на участието си там той казва: „Ако Beatles бяха участвали в телевизионен конкурс, вероятно щяха да загубят. Саймън Кауел изглежда симпатичен човек, но честно казано, за мен той е по-слаба версия на Мики Мост.“
Връщайки се към сегашното турне, Нун обяснява: „Вероятно щях да стана служител в местния клон на NatWest. Не съм ли късметлия, че още правя това на 64 години? Сега знам какво правя. Вече не съм онова срамежливо хлапе.“
Питър продължава да бъде харизматичен и обаятелен, независимо от възрастта си!
На 77 години изглежда великолепно и все още има забележителен глас.
