Когда строительство закончилось, брат с сестрой сели на крыльце и долго смотрели на закат.
— Никогда не думал, что буду жить рядом с тобой, — сказал Василий.
— А я после вашей ссылки решила, что больше никого из родных не увижу.
— Но всё-таки увиделись.
— Увиделись.
Больше они ничего не говорили. Слова были не нужны.
Иногда Люся смотрела на мужа, детей и родных и думала, что всего этого могло не быть, если бы Григорий не похитил её в июле 1929 года.
Что ждало бы её после ареста семьи?
Долгая дорога, лагерь, холодный берег Байкала, тяжёлая работа в спецпоселении? Возможно, болезни и ранняя смерть?
У неё не было бы этого дома, любимого мужа, четырёх детей и тихих вечеров рядом с близкими.
— О чём думаешь? — однажды спросил Григорий, обнимая её со спины.
— О том, что всё могло сложиться иначе.
— Лучше или хуже?
— Намного хуже.
Он ничего не ответил, лишь крепче прижал жену к себе.
Эпилог
В 1975 году Григорий умер во сне.
Днём он прилёг отдохнуть и больше не проснулся.
Сначала Люся не поняла, что произошло. Подошла к дивану и тронула мужа за плечо.
— Чего разлёгся? Кто поросёнка колоть будет? Вставай, лежебока. Скоро Галя с мужем приедет.
Миг по-късно видяла, че Гриша не диша.
Беше на шестдесет и девет години.
Луси плачеше толкова много, че семейството й се страхуваше за живота й. Изглеждаше, че половината от душата й е отишла със съпруга й.
Тя надживя Грегъри с дванадесет години.
Година след смъртта му четиринадесетгодишната му внучка Наташа, дъщерята на Галина, попита:
— Бабо, как се запознахте с дядо?
Людмила Федоровна се усмихна:
—Той ме открадна.
— Как — открадна?
— Като това. Вървях от полето, а той изскочи от гората, сграбчи ме и ме отведе.
Наташа не повярва:
— Дядо не можа! Беше толкова мил и привързан.
— Мил, привързан и много смел. Смелостта го накара да направи това.
— Но не можете да отвличате хора. Можеше да бъде затворен!
— Те биха могли. Само тогава щяха да отведат и мен. Когато остарееш, ще ти разкажа всичко подробно. Междувременно запомни едно: с дядо ти се обичахме.
—Значи си била отвлечена булка?
— Беше. И тогава тя стана щастлива съпруга. И благодарих на Гриша за всеки ден, в който живеехме заедно. За четири деца, за теб, внуци, и за цялото ни голямо семейство.
Това е историята, която се пази в паметта ни.
Когато го чух за първи път, дълго време не можех да повярвам. Мъж открадна момиче, скри я в гората, ожени се за нея — и те живяха заедно почти половин век.
Но понякога съдбата избира изненадващо странни пътища.
Грегъри лиши Луси от избора й в онзи юлски ден и дълго време тя не можеше да му прости. Благодарение на него обаче момичето избягва изгнанието и получава живот, който нарича щастлив години по-късно.
Възможно ли е да оправдае постъпката си?
Вероятно всеки ще отговори на този въпрос по свой начин.
Самата Луси каза само едно нещо до края на дните си:
—Ако Гриша не беше решил да ме открадне тогава, никой от вас можеше да не съществува. Така че, това е постановил съдбата.
