Прибрах се вкъщи, събух маратонките, окачих ризата и тениската в гардероба. Точно тогава телефонът в джоба на дънките ми завибрира.
Извадих го с усмивка, убедена, че ще прочета нещо от рода на: „Благодаря за приятната вечер. Беше чудесна събеседничка. Нека се видим отново.“
Вместо това на екрана ме чакаше дълго съобщение от Виктор.
Започнах да чета и с всяко следващо изречение недоумението ми ставаше все по-голямо.
„Вера, ще бъда пределно откровен. Срещата ни ме разочарова. Очаквах да видя красива и поддържана жена, а ти дори не направи опит да оставиш впечатление. Дойде с обикновена тениска и маратонки. Дори не усещах аромат на парфюм. Жената трябва да бъде празник за очите на мъжа. А ти изглеждаше така, сякаш просто си излязла да изхвърлиш боклука. С подобно отношение към външния си вид трудно ще впечатлиш когото и да било. Извинявай за прямотата, но очевидно не сме един за друг.“
Доброто ми настроение се изпари мигновено. На негово място останаха раздразнение, обида и горчиво възмущение.
Значи човекът съвсем ясно заявява, че няма да даде и стотинка за парфюми, маникюр, прически или козметични процедури. Но в същото време е възмутен, че жената не е инвестирала собствените си средства и време, за да радва лично неговия поглед. Невероятно нахалство.
Седнах на дивана и започнах да му пиша.
„Виктор, благодаря и на теб за откровеността — написах аз. — Нека погледнем фактите. На срещата ти не дойде с елегантен костюм, а със стар пуловер и износени дънки. Аз бях облечена по същия начин. Искаше честност? Получи я. Дойдох такава, каквато съм в ежедневието си — с удобни дрехи и без никакви финансови очаквания към теб. Ти просто се облече и дойде. Аз направих абсолютно същото. Нали сме равноправни партньори, както сам твърдеше.“
Направих кратка пауза, но гневът ми още не беше отминал. Пръстите ми отново затракаха по екрана.
„Ако търсиш жена като от корица на списание — безупречно поддържана, с луксозна рокля, високи токчета, професионален грим и скъп парфюм — това е съвсем различно изискване. Подобен външен вид струва много време, усилия и пари. Никоя жена не получава всичко това като безплатен подарък от природата. И ако искаш до себе си именно такава впечатляваща дама, тогава и ти трябва да се държиш подобаващо — да поднасяш цветя, да идваш с хубава кола, да поемаш сметката. Не можеш да искаш луксозна витрина, докато отказваш да инвестираш дори минимално в нея. Опитваш се да ползваш скъп автомобил, а да плащаш като за билет за трамвай. Така не стават нещата.“
Натиснах бутона „Изпрати“.
Съобщенията веднага бяха прочетени. Той ги видя почти мигновено.
Но над чата така и не се появи надписът „пише…“.
Изчаках десетина минути. Отговор нямаше.
Виктор предпочете мълчанието. Очевидно не успя да намери нито един разумен аргумент срещу съвсем елементарната логика.
След този ден повече никога не ми писа.
Оставих телефона настрани и поех дълбоко въздух. Бях ли разочарована? Да, донякъде. Но не защото бях загубила точно този мъж. По-скоро ме порази фактът, че един зрял, образован човек на петдесет и две години може да бъде толкова лицемерен и дребнав.
Някои мъже много обичат да повтарят, че съвременните жени са станали прекалено материални. Настояват за пълно равноправие, разделени сметки и абсолютна независимост. Искат жената сама да се издържа и да няма нужда от тях за нищо.
Но същевременно искрено вярват, че тази независима жена е длъжна да харчи собствената си заплата за козметика, процедури, дрехи и грижа за външността само за да доставя безплатно визуално удоволствие на тях. А когато не получат това, се обиждат смъртно.
А вие как постъпвате с подобни „икономични ценители“ на женската красота? Поставяте ли ги на място или просто ги блокирате без излишни обяснения и без да губите време в безсмислени спорове?
