Фаталният ден настъпва през пролетта на 1975 година. В пожарната служба на Нант постъпва обаждане – на Луи дьо Фюнес спешно е необходима медицинска помощ. Гласът на телефона е този на любимата му жена Жана. Тя е силно разтревожена, въпреки че лекарите се опитват да я успокоят. Толкова е изплашена, че вместо да набере „Бърза помощ“, звъни на пожарникарите. Така започва драматичен период в живота на великия комик – време на страст, борба и невероятна сила на духа.
Извити пътища към славата
Съдбата на актьора изобщо не е била лека – през годините Луи преодолява множество изпитания. Роден е в Курбевоа, Франция. Баща му е потомък на испански род, но финансовото положение на семейството е било тежко. Майка му Елеонора по свой начин му помага да разгърне творческата си природа.
Най-тежкият удар в детството му е свързан именно с бащата – той инсценира собствената си смърт, за да избяга тайно във Венецуела. Малкият Луи остава фактически изоставен и е принуден да живее в приют за изоставени деца.
Още като дете мечтае да стане актьор, въпреки че е голям пакостник. Остроумното му чувство за хумор се забелязва още в училище и затова често го гонят от час. Луи обожава Чарли Чаплин и веднъж решава да го „изиграе“ – полива с вода директора на шапкарския магазин, в който работи, и, разбира се, остава без работа.
Поради слабото си телосложение не е приет в армията. Наема се като склададжия и тайно краде храна – у дома го чака бременната му съпруга и той трябва да я издържа.
До 48-годишна възраст в биографията му няма нито една главна роля. Живее от временни ангажименти и изяви по барове. Първата по-широка популярност идва, когато с едно от изпълненията си в бар почти докарва зрител до инфаркт от смях – Луи винаги се раздава докрай, каквото и да прави.
С Жана Бартелеми Луи се запознава през 1941 година. Тогава тя работи като секретарка. По думите им по-късно – това е била бурна любов от пръв поглед. Семейството на Жана е категорично против връзката ѝ с начинаещ актьор без стабилен доход, но тя избира него.
Не я спира и фактът, че Луи вече е женен и има син.
Жана се превръща в негова муза и опора. Подкрепя го във всичко и на практика му спасява живота. Първият път това се случва през 1975 година, когато актьорът получава първия си инфаркт. Вторият инфаркт идва вече в болницата – и отново Жана неотлъчно е до него.
Човекът, който се раздаваше до край
Луи дьо Фюнес не просто играе роли – той живее на сцената. Желанието му е публиката да се смее на неговите герои не по-малко, отколкото на Чарли Чаплин.
Той може с часове, дори с дни, да репетира, за да постигне точния ефект – истеричен, неудържим смях в залата. Целта му винаги е била една: зрителят да забрави за всички задръжки и да се отдаде напълно на емоциите.
В живота си е заобиколен от верни приятели, които остават до него до самия край. В същото време, по признание на близките му, Луи е бил достатъчно егоцентричен и често е мислел преди всичко за себе си.
Краят на кариерата на „краля на комедията“
След първия инфаркт лекарите ясно дават да се разбере, че със снимките е време да се приключи. След изписването си Луи се оттегля в замъка си, надявайки се на по-спокоен живот. Но пълната изолация се оказва непоносима – скуката го задушава.
В Клермон той осъзнава, че трябва да продължи да живее и да се развива. В този период се насочва към писане на мемоари, с които иска да покаже на зрителите истинския човек зад комедийния образ и да свали „розовите очила“ от очите им.
Но жаждата за сцена и слава се оказва по-силна. Щом му предлагат роля във филма „Крилце или кълка“ („L’aile ou la cuisse“), той моментално изоставя всички други занимания и отново се връща пред камерата.
За съжаление, след смъртта му никой не се заема да създаде мемориал в негова чест. И като че ли, твърде бързо много хора престават да говорят за него.
В памет на легендарния си баща синовете му пишат книга. Жана решава да продаде замъка и да се премести в обикновен апартамент.
И все пак, благодарение на Луи дьо Фюнес милиони зрители са се усмихвали и са забравяли поне за кратко за проблемите си. Неговите филми и днес не губят актуалност – тези забавни истории ни се иска да гледаме отново и отново.
Актьорът завинаги ще остане в сърцата на онези, които умеят да ценят истинския комедиен талант. Той наистина се раздаваше на занаята си до последния дъх – и именно затова е заслужил вечна памет.
