— Край, Настя, поставям точка! Аз искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми дадеш това.
Чаках, търпях, надявах се. Искам син. Вече подадох молба за развод! Имаш три дни да си събереш нещата. Когато си тръгнеш — обади се. Аз засега ще остана при майка ми. Побързай — трябва да подготвя апартамента за детето и неговата майка. Да, не се изненадвай — бъдещата ми жена вече чака бебе! Три дни — нито повече!
Настя мълчеше. Нямаше какво да каже.
Наистина не можеше да забременее. Михаил беше чакал пет години. През това време — три неуспешни опита.
Тя беше обиколила десетки лекари, но всички повтаряха едно и също: здрава е. Тогава защо не се получаваше?
Настя винаги се грижеше за себе си, водеше здравословен живот. Но последния път ѝ прилоша направо на работа — извикаха линейка и всичко стана прекалено бързо…
…Вратата се затръшна силно, и Настя безсилно се отпусна на дивана.
Нямаше сили да събира неща. Нямаше и желание. А и къде да отиде — не знаеше. Преди брака живееше при леля си. Леля ѝ вече я нямаше, апартаментът беше продаден. Да се върне на село? Да търси квартира? Какво ще прави с работата?
В главата ѝ се въртяха десетки въпроси.
…На сутринта в апартамента влезе свекървата.
— Не спиш? И добре. Дойдох да гледам да не вземеш нещо чуждо.
— Старото бельо на сина ви не ми трябва. Моите неща ще проверявате ли?
— Е, браво! Колко грубо! А преди беше тиха… Още тогава казах на Мишо — няма да можеш да родиш.
— Ако сте дошли само за това — по-добре мълчете.
— Къде носиш сервиза?!
— Мой е. От леля ми.
— Тук ще стане празно без него!
— Не ме интересува. Затова пък ще имате внук.
— Вземи си само твоето!
— Лаптопът е мой. Кафемашината и микровълновата са подарък. Колата купих преди брака.
— Имаш всичко, освен най-важното — не можеш да родиш!
— Това не е ваша работа.
Настя огледа жилището — почти нищо нейно не беше останало.
И изведнъж си спомни нещо важно. Фигурката на котка. В нея имаше скрито отделение — обеци и пръстен от баба ѝ.
Михаил ги наричаше боклук. Дали не ги е изхвърлил?
Той обикновено оставяше ненужното на балкона.
Настя отвори вратата.
— Още ли си там? Вземи си нещата и се махай! — извика свекървата.
За щастие котката беше там.
— Ето ключовете. Сбогом.
Настя отиде в офиса. Реши да излезе в отпуск.
— Без теб е трудно… три седмици ще стигнат ли?
— Да.
— Нуждаеш ли се от помощ?
— Не.
— Ще ти оформя отпуск и премия.
— Благодаря.
Настя не търси квартира — замина за селото.
Там никой не я чакаше.
Един час път — и беше пред къщата.
Ябълково дърво, лалета…
Последно бяха тук с Михаил през есента.
Тя влезе. Тишина. Но на масата — мръсни съдове.
Някой е бил тук.
И не сам.
Но вече нямаше значение.
Ключ имаше само тя. Значи той си е направил копие. Трябваше да смени ключалките.
Нова живот.
Почистване. Вана.
Да измие всичко — болка, спомени.
Когато излизаше, някой почука.
— Всичко наред ли е?
— Да…
Тя излезе.
Там стоеше непознат мъж.
— Извинете, аз съм съсед. Видях дим…
— Всичко е наред.
— Вие роднина ли сте на Михаил?
— Почти бивша жена.
— Ясно… Аз съм Игор.
— Настя… можете ли да смените ключалката?
— Разбира се.
Минаха две седмици.
В събота Игор я покани на разходка до езерото.
Тя не искаше връзка. Просто разходка.
Когато се върнаха — колата на Михаил беше пред къщата.
Той беше с бременна жена.
— Какво правиш тук? — попита той.
— А вие? Това е моят дом.
— Нашият! — извика жената.
— Не. Моят. Напуснете.
— Миша, изгони я!
Настя и Игор се усмихнаха.
Михаил просто си тръгна.
— Интересно бъдеще го чака… — каза Игор.
— Но той ще има дете…
— А аз се разведох, защото жена ми не искаше деца…
Минаха четири години.
Настя срещна свекървата в магазин.
— Настя? Ти ли си? Бременна ли си?
— Да.
— А при Миша… всичко е зле… детето е болно… жена му го остави…
— Аз не съм сама. Имам семейство.
— Прости ми…
— Бъдете силни…
Свекървата гледаше как Настя си тръгва.
До нея вървеше Игор, държеше я за ръка.
А от другата страна — малко момиче, удивително приличащо на майка си.
Как мислите — правилно ли постъпи Настя? 👇
