Какво означава поисканото от Бойко Борисов „преформатиране“ на властта

Какви са възможните сценарии пред България

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов събра във вторник парламентарната група на партията на извънредно заседание, излъчвано на живо във „Фейсбук“. Поводът – незадоволителното представяне на ГЕРБ на местните избори в Пазарджик, където партията се класира шеста.

Борисов заяви, че ГЕРБ остава формално в управлението, но повече няма да осигурява кворум в парламента, като същевременно подчерта, че няма да „счупи“ коалицията.

„Не знам дали министрите да стоят, това си е ваш личен избор, защото съм дал дума, че няма да счупим коалицията, но и няма да стоим по този начин. Всеки ден да обясняват „Борисов – Пеевски“ – какво общо има Борисов с това управление? Пеевски не е в управлението. Изобщо това не ми харесва. Затова премиерът да се стяга, да преформатира – включително председателя на НС. Една година близо, стига им! Да става от ИТН, от „Ново начало“ – въобще не ни касае, но не може да ни се качват на главата така“, заяви Борисов.

Какво означава „преформатиране на властта“

Терминът „преформатиране на властта“ (или „на управлението“) няма юридическо съдържание. Той не съществува като законов инструмент, а представлява политическо определение за структурни промени в управлението – например:

• смяна на министри,
  
• пренареждане на коалиционни партньори,
  
• включване на нови политически сили,
  
• промени в ръководството на парламента,
  
• или ново разпределение на властовите позиции.
  

На практика това означава рестарт на управлението, без непременно да се стига до предсрочни избори.

Какви законови механизми съществуват

1. Коалиционни споразумения

При създаване на управляваща коалиция партиите подписват споразумение, което определя разпределението на министерствата, политиките и контролните позиции. Макар и да няма юридическа сила, то има политическа тежест и рамкира бъдещите промени.

2. Правомощия на премиера

Премиерът може да предложи смяна на министри или преструктуриране на кабинета. Съгласно Конституцията това се извършва чрез указ на президента, по предложение на министър-председателя.

3. Роля на парламента

Парламентът поддържа или отнема доверието към кабинета чрез вот на доверие/недоверие. Също така избира председател, заместник-председатели и комисии – позиции, които могат да бъдат сменени при промяна на парламентарната подкрепа.

Как би изглеждало едно „преформатиране“

Етап 1: Политически сигнали

Лидери на партии изразяват публично недоволство от конкретни министри или политики и настояват за промени. В случая Борисов вече поиска рокада в ръководството на парламента, визирайки Наталия Киселова.

Етап 2: Коалиционни преговори

Провеждат се разговори между партиите от управляващото мнозинство за смяна на министри, преосмисляне на коалиционното споразумение или преразпределение на властта.

От БСП, част от коалицията, заявиха, че „партията–мандатоносител трябва да внесе предложенията си в Съвета за съвместно управление“, след което решенията ще бъдат обсъдени „в колективните органи на партията“.

Етап 3: Правителствени промени

Възможно е премиерът да направи частичен ремонт на кабинета – смяна на отделни министри или преструктуриране на ведомства.

Етап 4: Парламентарни действия

Може да се стигне до гласуване за нов председател на Народното събрание, вот на доверие към кабинета, или дори до ново мнозинство с променен състав.

Вероятните сценарии пред България

1. „Мек рестарт“ на кабинета

Смяна на няколко министри и пренареждане на коалиционните баланси.
+ Ограничен риск, демонстрира стабилност и реакция на недоволство.
– Възможно е да не удовлетвори всички партньори и обществени очаквания.

2. Смяна в ръководството на парламента

Избор на нов председател и промени в комисии.
+ Създава усещане за движение и обновяване.
– Може да провокира конфликти между партиите и вътрешни напрежения.

3. Преоформяне на коалицията

Излизане на един партньор и включване на нов; ново коалиционно споразумение.
+ Възможност за стабилност при ново мнозинство.
– Висок риск от разпад и политическа криза.

4. Предсрочни избори

Ако преформатиране не бъде постигнато и коалицията се разпадне.
+ Ново начало, легитимиране на властта чрез вот.
– Нестабилност и неясен резултат.

5. Служебно правителство

При падане на кабинета президентът назначава служебен кабинет.
+ Временна стабилност.
– Ограничен мандат и невъзможност за дългосрочни решения.

Заключение

Терминът „преформатиране на властта“ в устата на Бойко Борисов означава не разпад на управлението, а натиск за промяна отвътре – чрез разместване на постове, лица и отговорности.
Дали това ще доведе до по-голяма ефективност или до нова политическа криза – предстои да се види, но едно е ясно: в управлението предстоят размествания, дори без избори.