За да отмъсти брутално на жена си, мъжът продал своята половина от апартамента на случаен бездомник, а самият той отишъл в курорта с младата си любовница. Той обаче дори не можеше да си представи какъв отговор ще му приготви изоставената му съпруга
— Запознайте се с мен, скъпа, това е нашият нов наемател, — беше казано от съпруга ми с неприятна усмивка, отваряйки входа врата и да пуснем тънък, небръснат мъж в опърпано яке вътре. — Това е местен скитник. Сега ще живее тук с теб. Нахранете го, изперете дрехите му, приведете го в ред. Дори можеш да се омъжиш за него.
— Луд ли си? Какво правиш? — е блед, попита съпругата.
— Не искам да живея повече с теб, — каза той безразлично. — Заминавам за друга жена. Тя е по-млада, по-красива и по-интересна от теб. И можеш да останеш тук и да гниеш колкото искаш. Не ми пука. От нашата брак Трябваше ми само син, а той вече беше пораснал. Все още ще имам време да живея за себе си. Довиждане, миличка.
Ден преди това мъжът набързо завършил сделката чрез нотариус, когото познавал. Той всъщност продаде своята половина от апартамента на първия бездомник, когото срещна на име Николай, когото забеляза близо до супермаркета. За това, че се съгласи да участва в тази странна сделка, той му обеща бутилка алкохол и няколко хиляди рубли.
Съпругът беше сигурен, че е измислил перфектния план за отмъщение. Сега жена му, по закон, трябваше да живее под един покрив с мръсен скитник. След като подал на Николай опърпана папка с документи, мъжът затръшнал вратата с удовлетворен поглед, а няколко часа по-късно седял в самолета до ярко изрисуваната си любовница, представяйки си топло море и нов безгрижен живот.
Но когато се върнал от почивка, в къщи го очаквало ужасно отмъщение от изоставената му съпруга.
След като вратата зад съпруга й се затвори, жената стоеше неподвижно в средата на коридора още няколко минути. В тишината се чуваше само как бавно капе вода от дефектен кран в банята. Накрая си пое дълбоко въздух и погледна непознатия.
— Как се казваш? — с уморен глас, попита тя.
— Николай, — неловко отговори бездомникът, преминавайки от крак на крак. — Не се притеснявай… Мога да си тръгна. Не ми трябва нищо от теб.
— Не, Николай, — жената каза неочаквано спокойно. — Първо ще се изкъпеш, после ще се храниш нормално, а след това ще обсъдим всичко.
Няколко часа по-късно пред нея вече не беше мръсен и обрасъл скитник, а уморен мъж на средна възраст. Носеше старото спортно яке на сина й, а косата и лицето му най-накрая изглеждаха спретнати. Жената подредила на кухненската маса документи, които Николай нервно стискал през цялото това време.
— Доколкото разбирам, — каза тя, след като внимателно проучи документите, — сега официално притежавате половината от този апартамент. Но добре знаете, че съпругът ми просто реши да ви използва.
Николай сведе глава виновно.
— Той каза, че не го интересува какво ще се случи след това. Основното е, че страдате. Искаше да съсипе живота ти.
— И ме интересува какво ще се случи с вас, — жената отговори твърдо. — Затова предлагам да действаме честно. Ще ти помогна да излезеш от улицата, да си намериш временно жилище, да си купиш нормални дрехи и да те настаня в рехабилитационен център. И ще ми пререгистрираш своя дял от апартамента.
Николай дълго мълчал, а после се съгласил.
Седмица по-късно те седяха заедно в нотариална кантора. Мъжът подписал акт за подарък за своята част от апартамента, а жената му дала прилична сума пари, купила необходимите неща и му помогнала да получи направление в център за социална рехабилитация.
Действията й обаче не се ограничавали само до апартамент.
Тя събрала всичките неща на съпруга си в големи торби за боклук и ги занесла в самия приют, където бил настанен Николай. Жената взе колата, закупена по време на брака и регистрирана на нейно име, и временно блокира достъпа на съпруга си до общи банкови сметки чрез адвокат.
След това се обадила в офиса на съпруга си.
Със спокоен и притеснен глас жената казала на ръководството, че съпругът й се е държал изключително странно напоследък. Започнал да забравя важни неща, да извършва необмислени действия, да продава имоти почти безплатно, внезапно изоставил семейството си и отлетял на неизвестно място, без да предупреди никого.
Шефовете решиха да не рискуват. Първо, «ненадеждният» служител беше временно отстранен от работа и след проверка на няколко прекъснати проекта той най-накрая беше уволнен.
Мъжът научил за инцидента само две седмици по-късно.
По това време парите в курорта почти бяха свършили и банковата карта внезапно спря да работи. Младата господарка, осъзнавайки, че няма да има по-луксозна почивка, опакова куфара си и отлетя у дома преди него. Тя изобщо не се интересуваше от финансовите и семейните проблеми на другите хора.
Унизеният и ядосан мъж се върнал в града, уверен, че сега ще нахлуе в апартамента и бързо ще постави всички на мястото им.
Но, качвайки се на етажа си, той първо реши, че се е объркал врата.
На мястото на стария замък се издигаше нов.
Той се опита няколко пъти да отвори вратата с ключа си, но тя дори не влезе в ключалката.
