Евгения Брик беше от онези личности, които въпреки славата и успеха си в киното умееха да крият вътрешните си преживявания зад топла усмивка и да пазят личния си живот далеч от чуждите погледи. Зад решението ѝ да си отиде толкова рано стоеше дълбока болка, която тя внимателно прикриваше от околните.
Животът ѝ, както и ролите ѝ във филми като „Стиляги“ и „Оттепел“, беше ярък и изпълнен с емоции. Но в личен план тя преминаваше през тежки изпитания, за които знаеха само най-близките ѝ хора. В продължение на години тя криеше диагнозата си и водеше тиха битка с рака, без да позволи болестта да отнеме жизнеността ѝ.
Евгения играеше до последно, скривайки болката си и оставайки силна както за семейството си, така и за почитателите си. Дори в последните дни от живота си тя продължаваше да се усмихва и да поддържа образа на щастие, в който всички вярваха. В съдбата ѝ имаше не само професионални успехи, но и силни, понякога драматични лични отношения, оставили дълбока следа.
Тя си тръгна без сбогуване, оставяйки след себе си много въпроси. Нейният съпруг Валерий Тодоровски и дъщеря ѝ Зоя са тези, които пазят спомена за нея, съхранявайки нейното наследство и мечти.
