Скъпи приятели, позволете ми да ви разкажа за дъщеря ми Анна, която, изглежда, е полудяла. Тя смята, че само защото съм на 90 години, трябва да ме изпратят в някакъв дом за възрастни хора, като стара мебел. Аз не съм готов за никакъв дом; в мен все още има много живот.
Затова й казах направо: „Ако не искаш да се грижиш за мен, аз сам ще се погрижа за себе си. Имам спестявания и ще наема болногледачка и ще остана тук, в моя дом“.
Това я ядоса повече от мокра кокошка! Оказа се, че тя разчиташе да получи парите ми. А сега тя изпада в ярост, защото малкият й план няма да проработи. За нея аз съм просто стара вещ, която може да й даде пари, от които „спешно“ се нуждае.
Измина повече от месец, откакто за последен път ме посети или ми се обади. И тя задължително каза да не я безпокоя, докато не съм готов да се преместя в дом за възрастни хора. Представете си, че сте на 90 години и имате само една дъщеря. Всичко, за което мислех тези дни, беше защо Бог не ми е дал син или друга дъщеря. Някой, който да ми дари любов.
Адвокатът започна да говори: „Г-жо Ан, майка ви е решила да поеме контрол над активите и благосъстоянието си. Тя законно е прехвърлила спестяванията и имуществото си под управлението на тръст с ясни инструкции, които ще й осигурят комфорт и грижи без външна намеса“.
Минаха седмици и в къщата стана по-тихо без посещенията на Анна. Но това беше мирна тишина, изпълнена със звуците от бръмченето на г-жа Томпсън и птиците зад прозореца. Дните ми бяха изпълнени с четене, градинарство и наслада от компанията на болногледачката, която искрено се грижеше за моето благополучие.
Една вечер, когато седнахме да вечеряме, телефонът зазвъня. Беше Ан. Гласът й беше по-мек, по-тихичък. „Мамо, прости ми. Сега разбирам колко съм била неправа. Можем ли да започнем отначало?“
Взех дълбоко дъх и отговорих: „Ан, никога не е късно да се промениш. Можем да започнем всичко отначало, но трябва да разбереш, че сега всичко ще бъде по-различно. Уважението и любовта трябва да бъдат на първо място.“
Нов начало
Ан започна да ни посещава по-често, този път с искрена загриженост и уважение. Нашите отношения постепенно се оправиха и тя дори намери общ език с г-жа Томпсън. Видях, че е научила урока. Сега тя разбираше, че действията й имат последствия и че истинската любов към родителите се проявява в уважение и грижа, а не в алчност.
Днес, седейки тук, пиейки чай и любувайки се на залеза, съм благодарна за силата, която намерих в себе си. Може и да съм на 90, но все още съм способна да взимам собствени решения и да живея по свои правила. Аз и Анна намерихме ново разбирателство и домът ми отново е изпълнен с любов и уважение.
Този опит ме научи, че никога не е късно да се застъпиш за себе си, да изискваш уважението, което заслужаваш, и да научиш околните на истинското значение на любовта и семейството.
