Кимнах с благодарност. Това беше първият човек, който открито реши да се съпротивлява.
Съпругът и синът ми, които учеха в Юридическия факултет, ме чакаха вкъщи. Виждайки кутията в ръцете ми, веднага разбраха какво се е случило.
—Е, проработи ли? — попита съпругът ми, като взе нещата ми.
— Първата стъпка е направена, — Казах, събух обувките си. — Сега просто трябва да изчакаме.
Синът ми, бъдещ адвокат, ме прегърна силно.
— Мамо, невероятна си. Още веднъж внимателно проучих целия пакет, който събрахте. Там няма абсолютно нищо, от което да се оплакваш. Всеки документ ще премине теста.
Именно той ми помогна да сложа в ред доказателствата за измама с двойно счетоводство, които събирах тихо през последната година.
Чаках цяла вечер за обаждане, но телефонът мълчеше. Представлявах Генадий в офиса: той бавно обръща страница след страница, а добре поддържаното му лице придобива все по-сив оттенък с всеки нов документ.
Обаждането е звъняло в единадесет часа сутринта. Веднага включих високоговорителя.
— Лена? — нищо не остана от предишната му намекваемост в гласа му. Сега в него имаше лошо скрита паника. — Погледнах вашите… материали. Това такава шега ли е? Или реши да ме изнудваш?
—Защо да използвам такъв груб език, Генадий? — Спокойно попитах. — Без изнудване. Само одит и прощалния ми подарък.
—Осъзнаваш ли, че мога да те унищожа? Ще те обвиня в клевета и присвояване на документи!
—Осъзнаваш ли, че оригиналите на тези хартийки вече не се пазят от мен? Ако се случи инцидент с мен или някой близък до мен, целият пакет автоматично ще бъде изпратен до няколко заинтересовани получатели. Например към данъчната служба.
И в същото време — на най-големите ви инвеститори.
По телефона се чуваше тежко, периодично дишане.
—Какво се опитваш да постигнеш, Лена? Пари ли искаш? Искаш ли да си върнеш позицията?
—Имам нужда от справедливост, Ген. Ще връщаш на компанията до последното пени, което си присвоил. И тогава ще си тръгнеш доброволно. Спокойно и без скандал.
—Ти си напълно луд! — той изкрещя. — Това е моята компания!
—Имало едно време това беше НАШАТА компания, — Твърдо възразих. — Докато не решихте, че пълненето на собствения ви джоб е по-важно от всичко друго. Ще ти дам време до сутринта.
В девет часа трябва да получа новини за оставката ти. Ако това не се случи, папката ще бъде изпратена до местоназначението си. Лека нощ.
Припаднах, не исках да слушам задушените му проклятия.
Сутринта няма данни за оставка. В 9:15 сутринта обаче получих писмо от Генадий по имейл.
Той обяви спешна среща на целия екип в 10:00 часа. Отделно ми беше оставена кратка бележка: «Ела. Да видим кой печели». Генадий реши да рискува всичко.
—А какво ще правиш сега? — попитал съпругът.
—Разбира се, че ще го направя. Не можете да пропуснете премиерната прожекция на филм, който сте направили сами.
Избрах най-добрия си бизнес костюм и влязох в офиса на пет минути до десет. Всички служители вече са се събрали в заседателната зала.
Генадий стоеше до голям екран. Забелязвайки ме, той протегна устни в хищна усмивка.
— Ето го главният герой. Седни, Лена. Нямаме търпение да чуем финансовия директор, уволнен заради непрофесионализъм, опитващ се да изнудва ръководството на компанията.
Той започна предварително подготвена реч. С театрална мъка той говореше за доверието, което уж предадох, и размахваше черната папка като боен банер.
—Ето я! Цяла колекция от изобретения, съставена от човек, който не е в състояние да се примири с факта, че времето му отдавна е свършило!
Стаята остана тиха. Колегите отместиха поглед. Те се смутиха, но страхът от шефа им се оказа по-силен. Изчаках Генадий да спре, за да отпие глътка вода, и изпратих на Сергей единствената дума: «Launch».
В следващата секунда изображението зад режисьора изчезна, а след това на екрана се появи сканирана разписка за плащане.
Компанията прехвърли пари за несъществуващи «consulting services» на фиктивна компания, регистрирана на тъщата на Генадий.
Той замръзна на място. Междувременно документите започнаха да се заменят един друг: фактури за лично пътуване, разчети за ремонт на селска къща, фрагменти от кореспонденция с подробно обсъждане на размера на рушветите.
— Какво… Какво означава всичко това? — той каза едва доловимо.
—Това се нарича визуално представяне на информация, Генадий, — Казах ясно и станах от мястото си. — Искахте да направите пробив, нали?
Така че ето го. Скок към освобождаване на компанията от кражби. Нарекохте ли възгледите ми остарели? Може би е. Аз наистина поддържам старомодни убеждения и все още вярвам, че присвояването на нечии други е неприемливо.
Обърнах се с лице към служителите.
—Няма да ви убеждавам да вземете страна. Видяхте фактите и всеки може сам да си направи изводи.
После сложих телефона на масата.
—По пътя, ген, точно сега всички тези материали се изпращат автоматично на инвеститорите. Затова подозирам, че загубата на позицията ви ще бъде най-леката от последствията, които ви предстоят.
