Беден възрастен човек неочаквано е възнаграден за добротата, която е проявил към непознат, когато една сутрин излиза от дома си и открива, че на мястото на старата му кола стои чисто нов спортен автомобил.
80-годишният Грегъри Смит стоеше на прага на къщата си, смаян. Щипна се два пъти, за да се увери, че не сънува, и повика жена си Синтия, държейки в ръка плик и гледайки ту към него, ту към блестящата спортна кола, паркирана пред дома им.
— Синтия! Синтия! Ела бързо! — извика той, треперейки от вълнение при вида на новата кола, докато старата му вече я нямаше.
— Какво има, Грегъри? — излезе Синтия, избърсвайки ръцете си в кухненската кърпа и намръщена. — Изгорих палачинката заради теб! И това беше последната смес, която имахме! А ти просто стоиш тук? Кога възнамеряваш да идеш до магазина?
Грегъри махна с ръка, сякаш това нямаше значение.
— Виж, Синтия, — каза той и ѝ показа плика, който беше намерил на прага. — Вътре имаше ключове от кола, а нашата стара изчезна! Погледни натам, — посочи той мястото, където вечерта преди това беше паркирал колата си. — Това е чисто нова кола! Кой би могъл да направи това? Какво да правя сега?
— И няма никаква бележка вътре? — попита Синтия объркано.
— Проверих два пъти плика. Нищо няма! Какво да…
Той не успя да довърши, защото чу клаксон. Погледна навън — пред къщата беше спряла старата му кола, а от нея излизаше мъж.
Когато Грегъри видя кой е, очите му се напълниха със сълзи.
— Господи! Той си е спазил обещанието, Синтия! — каза той, обръщайки се към нея. Синтия се усмихваше, сякаш е знаела, че това ще се случи.
Мъжът топло прегърна Грегъри.
— Как си, Грегъри? Отдавна не сме се виждали, нали?
— Джак? Не мога да повярвам! Как си, момче? И, моля те, кажи ми, че не си направил това! — възкликна той, като го прегърна в отговор.
— Трябваше, Грегъри. След това, което направи за мен… Кой днес проявява такава доброта? — усмихна се Джак. — А и не можеш напълно да ме виниш. Госпожа Смит ми помогна да осъществя идеята.
— Явно не го приех насериозно! — поклати глава Грегъри. — Но сега, когато виждам тази лъскава кола пред вратата, осъзнавам, че грешах.
— Честно казано, опитах се да го разубедя, скъпи — каза Синтия. — Но това момче не ме послуша! И ми беше толкова трудно да се преструвам, че не знам нищо! Аз ужасно лошо лъжа, нали? — попита тя, усмихвайки се, и Джак се засмя.
— Не бих казал, госпожо Смит! — отвърна той с усмивка.
Грегъри поклати глава.
— Значи този старец е бил разигран, а нищо не е разбрал? Е, какво да кажа…
И Синтия, и Джак се засмяха.
— Добре, стига приказки, — каза накрая Синтия. — След като Джак е дошъл чак дотук, няма да го пуснем да си тръгне гладен. Ела вътре за закуска, Джак. А ти, Грегъри, не ходи до магазина — имаме достатъчно храна поне за седмица… Всичко това беше част от плана! — намигна тя и тримата влязоха в къщата.
Докато всички седяха на масата, Синтия поднасяше закуската, а Джак започна да разказва за първата си среща с Грегъри. Синтия знаеше само части от историята, но не и цялата.
— Така че, преди три седмици, госпожо Смит, — започна Джак. — Срещнах съпруга ви на летището. Трябваше да летим с един и същ полет. Жена ми беше в болницата — раждаше. Бях ужасно притеснен и чак на гишето осъзнах, че съм объркал датата в билета. Той беше за следващия ден.
Тогава вашият съпруг ми предложи своя билет и каза: „Момче, трябва да си при жена си! Вземи моя билет, а аз ще използвам твоя утре.“
— Да, помня, че спомена за това — кимна Синтия. — Но как стигнахте до колите?
Грегъри се засмя.
— Това е най-добрата част! Преди да се качи, си поговорихме. Споменах, че все още плащаме заемите и не можем да си позволим нова кола, а старата ни създава куп проблеми. Тогава той се засмя и каза: „Днес си разменихме билетите, а след няколко седмици ще си разменим колите. Обещавам!“
Аз, разбира се, не го приех насериозно. Но сега, когато виждам тази блестяща нова кола пред дома ни, ми се иска да не бях казал това! Преди да замине, взе адреса ми… и ето резултата! Но, Джак, не можем да приемем това. Ценим жеста ти, но е прекалено, момче…
Синтия кимна.
— Грегъри е прав. Не можем да задържим колата. Признавам, че се съгласих на изненадата, когато ми каза вчера, но сега съжалявам. Моля те, не беше нужно…
Но Джак поклати глава.
— Повярвайте ми, това е нищо в сравнение с онова, което направихте. Благодарение на съпруга ви успях да бъда до жена си, когато роди нашето дете. Моля ви, ще ме обидите, ако откажете. Настоявам.
Грегъри и Синтия не успяха да откажат. Те приеха колата, но щедростта на Джак не свърши дотук. Той знаеше, че след пенсионирането на Грегъри двамата трудно изплащат заемите си и не могат да завършат ремонта на дома.
Така че Джак уреди това вместо тях. А един ден дойде с жена си и малката им дъщеря на гости.
Въпреки че живеят в различни градове, Смитови се чувстват така, сякаш Джак им е син. Младият мъж ги посещава редовно и се грижи за тях, особено след като разбрал, че нямат собствени деца.
Какъв е урокът от тази история?
Доброто никога не остава невъзнаградено.
Грегъри даде своя билет на Джак, за да може той да бъде с раждащата си жена, и в замяна той и Синтия получиха не само кола, а и обичта и уважението на един млад човек, който стана за тях като син.
Помагайте винаги, когато можете — защото едно добро дело може да промени не само нечий ден, а и цял живот.
