— Мам, харесва ли ти всичко? — попита Яков, настанявайки се до мен.
— Да, миличък — отговорих с усмивка.
Михаил дойде и ме прегърна.
— Готова ли си за утре, любов моя? — попита с усмивка.
— Мисля, че да — отговорих, притискайки се до него. — Трудно е да повярвам, че това почти се случи.
Олег вдигна чашата си.
— Наздраве за мама и Михаил. Нека любовта ви бъде така ярка и дълга, както тези светлинки — каза той, и всички докоснаха чашите си.
— За мама и Михаил! — повториха всички, лицата им бяха пълни с радост и подкрепа.
Огледах децата си, чувствайки как благодарността ме изпълва.
— Благодаря ви, че сте тук и за всичко, което направихте. Не бих могла да си пожелая по-добро семейство — казах, гласът ми трепереше от емоции.
— Мам, за нищо на света нямаше да пропуснем това — каза Вениамин, усмихвайки се топло.
Олег кимна.
— Да, толкова сме щастливи отново да те виждаме щастлива.
Но въпреки смеха и любовта, които ме обграждаха, част от сърцето ми болеше за Емилия, моята отдалечила се дъщеря. Не можех да не се питам дали някога ще ме прости. Нейното отсъствие беше постоянно напомняне за болката, която все още не беше заздравяла.
— На Емилия много би ѝ харесало всичко това — казах тихо, повече на себе си, отколкото на някого.
Михаил стисна ръката ми.
— Тя още може да се върне при теб, Маргарита. Дай ѝ време.
— Надявам се — отговорих, опитвайки се да прогония тъгата.
На следващия ден сърцето ми биеше лудо, докато стоях до Михаил, лице в лице с водещия на церемонията на нашата живописна открита площадка. Цветята и премигващите светлини създаваха вълшебна атмосфера, но нищо не можеше да ме подготви за това, което щеше да последва.
— Ако някой възразява срещу този съюз, нека говори сега или да замълчи завинаги — каза церемониймейстерът.
Четирите ми деца стояха заедно, лицата им бяха сериозни.
— Възразяваме! — казаха те в един глас.
Сърцето ми се сви. Само вчера всичко беше съвършено.
Преди да успея да попитам какво става, Яков заговори:
— Не можеш да се омъжиш, мамо, поне не без един човек.
Децата се разделиха, правейки коридор. И тогава я видях. Емилия. Не можех да повярвам на очите си! Тя вървеше към нас, по лицето ѝ се стичаха сълзи. Емоциите в мен кипяха, готови да прелеят.
— Мам, толкова съжалявам — каза тя с треперещ глас.
Очите ми се напълниха със сълзи, докато се хвърлях да я прегърна.
— Прости ми, мамо. Виних те за смъртта на татко, но през тези години осъзнах колко несправедливо беше това — продължи тя, отдръпвайки се леко. — Той взе решение, а ти изпълни желанието му. Аз бях твърде наранена, за да го разбера тогава.
Когато Иван страдаше от болестта си, ме накара да подпиша документ. В него пишеше, че ако сърцето му спре, няма да предприемат реанимация. Аз изпълних желанието му и това разби сърцето ми. Емилия беше опустошена и каза, че съм го убила. Изчезна от живота ми и се страхувах, че никога повече няма да я видя.
— Толкова много ми липсваше, мъничето ми — казах ѝ. — Опитвах да се свържа с теб, да ти обясня, но разбирам защо тогава не можеше да ме чуеш.
Емилия отново ме прегърна и двете плакахме, докато се помирявахме.
— Не искам да започваш тази нова глава от живота си, без да знаеш, че те подкрепям. Михаил ми изглежда прекрасен човек и искам отново да бъда част от живота ти. Благодаря на братята ми, че ме повикаха — каза тя.
Михаил пристъпи напред и нежно хвана ръката ѝ.
— Емилия, толкова много съм чувал за теб. Майка ти те обича безкрайно. Ти си целият ѝ свят.
Със сълзи в очите и сърце, пълно до пръсване, се обърнах към церемониймейстера:
— Нека продължим — казах.
С Михаил си разменихме обетите и когато церемониймейстърът ни обяви за съпруг и съпруга, споделихме първата си целувка като женени. Приемът след това беше дори по-хубав. Петте ми деца бяха заедно и бяха щастливи.
Емилия вдигна чашата си за тост и погледна към мен и Михаил.
— За новите начала, за любовта и за семейството. За мама и Михаил, и за това, че отново сме всички заедно — каза тя.
Стаята откликна с възгласи и звън на чаши. Огледах се, а сърцето ми беше изпълнено с благодарност и чувство за цялост. Семейството ми отново беше в пълен състав и аз влизах в новата глава от живота си с всички, които обичам, до себе си.
