Равно в 11:00 всички роднини вече седяха на масата в жилището на прегърбената 90-годишна бабичка, на която ѝ беше не до гости, а до самата себе си. Бабата дори не много осъзнаваше какъв е днешният ден и защо са я сложили на масата и са ѝ налели чашка вино. На нея ѝ се искаше просто да поседи пред телевизора или да излезе да подиша свеж въздух на своето балконче, но дъщерята на бабата реши съвсем по друг начин.
В просторния хол бяха разложени две големи още съветски разгъваеми маси, съединени в едно голямо угощение! Бяха събрани всички роднини по списък – и лели, и чичовци, братовчедки и братовчеди, техните съпруги и съпрузи, деца.
– Представяте ли си, звъня днес сутринта на дъщеря си, за да я поздравя с празника, а тя ми заявява, че няма да дойде на днешното празнуване при собствената си баба?! – с такъв вид произнесе това изречение Тамара Игоревна, сякаш Алла се беше оказала изменница на Родината и беше направила нещо немислимо.
Честно казано, на добрата половина от присъстващите никак не им се искаше да участват в този кордебалет с един и същ сценарий от година на година.
Отначало Тамара Игоревна – като домакиня на тържеството – поздравяваше онази престаряла баба, след което настойчиво довеждаше при нея всеки новодошъл на „вечеринката“ и той, с одобрението на Игоревна и присъстващите, изразяваше на Авдотя Семьоновна своето почитание.
После всички сядаха зад голямата маса, сервирана като за новогодишен празник. След бабата всички присъстващи по традиция поздравяваха с празника и самата домакиня и инициаторка на тържеството – Тамара Игоревна – приблизително по такъв начин:
– Ех, Тамарочка, какъв празник, женски ден, а ти – на боевия пост, такава маса си организирала! Каква грижовна дъщеря си, каква си млада жена, браво, за теб, Томочка! – говореше приветствена фраза, като правило, един от присъстващите мъже.
Обикновено този тост произнасяше братът на Тамара Игоревна или нейният син. Само че когато жена му се възмутила, че всеки път на 8 март трябва да тича на чужд за нея празник – вече след година Тамара Игоревна развела брат си със съпругата му.
Същата ситуация се повторила и със сина, когато той най-накрая се оженил. Олга, бившата жена на Руслан (сина на Тамара Игоревна), издържала около три години, след което все пак се развела с Руслан и с внука на Тамара Игоревна отишла да живее при своите родители – не издържала безпрекословния авторитет на главната жена в семейството.
След поздравленията за жените и нейните взаимни поздравления към останалите дами, Тамара Игоревна с домакинска ръка даваше сигнал за началото на празнуването на 8 март. Започваше весел разговор, а с всяка минута, благодарение на обилното количество спиртни напитки на масата, всички започваха да говорят оживено, да пеят песни и да прекарват весело времето.
Вече почерпеният Олег Игоревич (родният брат на Тамара) вадеше от далечната стая старата хармоника и подхващаше частушки, след което всички пееха традиционни застолни песни.
Алла обикновено, докато още не беше омъжена, послушно седеше цялата вечер на масата, носеше и отнасяше поредните блюда, прибираше празните бутилки, а към края на вечерта заедно с леля си подреждаше в квартирата на бабата. Самата баба, към средата на вечерта вече започваше да я боли главата и тя се изнасяше към своя далечен балкон, за да не гледа до дупка пияните роднини. И за старата баба вече особено никой не си спомняше.
– Олежа, почакай с традиционните поздравления! – прекъсна брат си Тамара Игоревна, който вече искаше да „надарява“ жената със своята традиционна поздравителна реч.
– Аз все пак искам да обсъдя Алла и нейния съпруг Вадим на семеен съвет! Това Вадим бърка водата, той ми каза направо, че от момента на сватбата дъщеря ми вече не ми се подчинява и че при тях вече си имало свое – отделно семейство? Как ви се струва?! – с надежда за съчувствие повиши глас Тамара Игоревна.
– Да, не е хубаво. Как така е посмяла? Смел е този Вадик, срещу нашата Томочка тръгнал! – зашушука се из стаята.
В този момент на вратата настойчиво се позвъни.
– Е, трябва ли, вече пет минути преди дванадесет, – недоволно поклати глава Тамара Игоревна и лично, с максимално недоволно лице, отиде да посрещне закъснелите „врагове на народа“.
– С празника, Тамара Игоревна! – жената не очакваше да види на прага радостното лице на Вадик, зад когото се промъкна и дъщеря ѝ, Аллочка.
– И така, Тамара Игоревна, това са салатите, както Вие и поискахте, тортата, водката и виното! – почти в ръцете ѝ тикна покупките зетят.
– Най-после сте се освестили! – недоволно промърмори Тамара Игоревна. Но изведнъж жената видя, че на площадката има много непознати хора и тези хора започнаха да влизат в майчината ѝ квартира.
– Влизайте, скъпи мои! Не се стеснявайте! – с уверени жестове Вадик вкарваше в квартирата съвсем непознати мъже и жени, които бяха във възторжено настроение и явно вече порядъчно почерпени.
Някакъв мъж от сърце дори леко повдигна Тамара Игоревна, прегърна я със здравите си ръчища и я целуна звучно право в „сладките уста“. От него миришеше на алкохол и пържен лук.
– Този пък кой е?! – едва дойде на себе си Тамара Игоревна от този „страстен“ целувка и се обърна към Вадик за разяснения.
– Това са все мои роднини. Те тъкмо пристигнаха от далечното село, нали Вие писахте всички да се събираме днес в 11 часа при Вашата баба! – Вадик сам беше във възторжено настроение, леко пиян, очите му блестяха с някакви игриви полутонове.
– Алла, какво става с Вадик? Пиян ли е? – учуди се Тамара Игоревна, за първи път виждайки своя винаги сериозен и трезвен зет в такова състояние.
– Между другото, къде е бабата?! Народе, слушай моята команда! Задачата е следната – да намерим бабата и да я поздравим с 8 март, за да не се чувства самотна! С бабата много да не се пие, все пак е възрастен човек! – скомандва Вадик и без покана вече риеше из чуждата квартира в търсене на въпросната баба.
90-годишната баба беше в шок от нахлулата тълпа непознати хора, всеки от които се стремеше да я прегърне, да я целуне по бузите и да ѝ пожелае дълги години. Възрастната Авдотя Семьоновна за първи път се почувства в центъра на празника.
– Момче, вие пък кои сте всички? – само шепнеше старушката, приемайки цветя и кутии с бонбони от непознатите хора.
– Това, бабо, са все мои роднини, дошли да те поздравят с 8 март! – обяви, леко залитайки, Вадик.
– А ти, миличък, кой ще си? – присви дясното си око бабата.
– Как как, аз съм ти най-първият роднина – Алкин мъж – Вадик!
– Алка, чакай, коя беше тази… Проклет склероз, не помня, ей, миличък, убивай да ме убиеш! – засмя се Авдотя Семьоновна.
– А и не е нужно, важното е, че Ви поздравихме! – с удоволствие каза Вадик. – Няма да Ви пречим да се наслаждавате на свежия въздух, бабо, а сега ще наредя да Ви донесат чай. Опитайте с чай тези бонбони с ром, много са интересни, знаете ли! – препоръча доволният Вадик и изчезна зад хоризонта.
– Тамара Игоревна, чай за Авдотя Семьоновна! – повелително скомандва зетят на тъщата си, а самият той заедно с роднините си се втурна да се прегръща и запознава с другите роднини на съпругата си.
– Алла, какво всичко това означава?! Кои са тези хора и какво правят тук всички?! – без да приеме обясненията на подпийналия Вадик, Тамара Игоревна вече се обърна за разказ към ошашавената от този „спектакъл“ Аллочка.
– Мамо, Вадик нали ти каза, че това са все негови роднини. Аз самата не подозирах, че има толкова много, и че всички вече някъде са успели така да се наквасят. И Вадик в такова състояние виждам за първи път! – вдигаше рамене Аллочка, която самата беше леко в шок от случващото се.
– А хайде да отпразнуваме и нашата сватба с Аллочка, нали така и не я отпразнувахме заедно! А? Тамара Игоревна, наливай своята настойка, да са пълни чашките на всички. Михалыч, пускай бумбокса! Ще танцуваме! – крещеше вдъхновеният Вадик.
Само за миг цялата квартира се превърна в някакъв пиян неразборчив шумен купон с прегръдки, братувания, танци и силна музика. Някой отдолу вече тропаше по радиаторите, а роднините на Вадик в отговор свиреха по старите чугунени батерии на старата квартира.
– Стига шум! Устроихте тук балаган! Аз викам полицията! – крещеше баба Нюра – съседката на Авдотя Степановна отдолу.
– Няма нужда от полиция, вече си тръгваме! – крещеше на баба Нюра Вадик, бързо изпровождайки своите роднини от чуждата квартира.
– Тамара Игоревна, а ние какво? Ние нищо! Просто искахме заедно да отпразнуваме! Нали самата Вие искахте да организирате сватбата съвместно с моите роднини?! Е, нали следващата седмица имате юбилей? Значи пак всички ще сме в пълен състав. Във Вашата къща никой няма да ни пречи от съседите, нали? Да бъде всичко „по нашенски“, по семейному! – Вадик прегърна тъщата си, след което хвана в обятия съпругата си и вече почти с ритници изпровождаше от квартирата на престарялата Авдотя Семьоновна своите роднини.
След напускането на „непоканените гости“ всички, включително и Тамара Игоревна, седяха по местата си напълно тихи и, което е удивително, абсолютно трезви: от масите беше изчезнала почти цялата алкохолна напитка и солидна част от мезетата.
– Това пък какво беше? – едва-едва промълви братът на Тамара Игоревна, – Мамай се е върнал ли?
– Това – нервно се засмя Тамара, – това бяха просто роднините на този ненормален Вадик.
Настъпи дълга пауза.
– Слушай, мамо, а може би напразно се възмущаваше, че Алла и Вадик не искаха да идват на тържеството?! Може би изобщо не трябва да викаме повече този Вадик? Никога да не викаме Вадик! – през тишината се обади един от близките роднини на Тамара Игоревна.
– Така ли?! – гримирана и оправяща прическата си, Тамара Игоревна едновременно опипваше себе си, за да разбере дали след този ураган от страсти всичко ѝ е на мястото. – А аз също исках да предложа повече да не каним на нашите семейни вечери тези непонятни личности. Все пак – друго семейство, свои правила. Нали, милички?
А Вадик, който моментално беше изтрезнял, вече раздаваше на изхода от входа „премиални“ на наетата за тържеството масовка и намигаше на ошашавената от спектакъла млада съпруга.
– Е, какво, Алла, за своя юбилей Тамара Игоревна сто процента няма да ни покани с теб! – смееше се на глас Вадик над всичко, което беше станало.
От целия този кордебалет в тих възторг остана само Авдотя Семьоновна, която си пийваше горещ чай на балкона, хапвайки наистина отличните ромови бонбони.
– Тамара Игоревна! Поздравяваме Ви с Алла за юбилея! Искаме вечерта цялото наше голямо семейство да дойдем да Ви поздравим. Така да се каже – от нашето семейство на вашето, по семейному да поседим, да отпразнуваме както си трябва! А?! – поздравяваше рано сутринта в 7 часа Вадик тъщата си за юбилея.
– Благодаря, Вадик. Но поздравленията са излишни. Аз малко се поразболях, още от 8 март, така че да празнувам няма да мога! И, всъщност, нас с баща ти днес няма да ни има вкъщи, ние заминахме в онзи… как му беше… санаториум… Да, санаториум, в съседната област, на 500 км. Така че не ни търсете! – отговори на поздравите зетя Тамара Игоревна.
– Дъще, – в шок, насаме се обаждаше дъщерята си Тамара Игоревна, – не ти ли жал за майка ти?! Бъди така добра, предпази ме, моля те, от твоя луд Вадик и неговите луди роднини! Като майка те моля! – възкликна в слушалката Тамара Игоревна.
Оттогава Тамара Игоревна остави на мира младото семейство на дъщеря си, а на всички предложения на Вадик да отбележат заедно някакъв празник отговаряше с категоричен отказ.
Като да ѝ беше духнала баба-врачка, макар че Авдотя Семьоновна не би имала нищо против и следващото 8 март отново да приеме такива енергични поздравления и да посърба чай с ромови бонбони.
