Моят мъж Игор страдаше от странна диагноза: хроничен сърбеж по всезнание в чисто „женски“ теми. Поне що се отнася до психологията на жените, клюките, дължината на полите и плътността на фон дьо тена, той се хвърляше с ентусиазма на средновековен инквизитор.
Когато идваха мои приятелки, Игор не се оттегляше да гледа футбол. Настаняваше се в центъра на масата, подпираше бузата си с юмрук и с грацията на хипопотам в балетна сцена нахлуваше в разговорите.
— Вие, момичета, нищо не разбирате от тургор на кожата, — поучаваше той, вдигайки показалец.
— Природата иска естественост, а вие се мажете с химия. Вчера четох във форум на козметолози…
Приятелките учтиво млъкваха, гледайки го със смес от жал и погнуса. Аз наблюдавах този цирк със спокойствието на нахранена боа.
Моят апартамент и стабилната ми работа ми даваха лукса да не се вълнувам за дреболии, а хладно да събирам факти.
Главният спонсор на този словесен поток беше свекървата ми, Зинаида Павловна. Тя гледаше порасналото си момче с обожание на фанатик.
— Игорчо толкова добре разбира женската природа! — повтаряше тя.
— Малко мъже могат да кажат на жена си, че порите ѝ са запушени. Цени го, Марина.
— Ти все ходиш някаква… независима. Жената трябва да е по-мека и да слуша умния си мъж.
Първоначално това беше просто досаден фон. Игор можеше да изхвърли скъпия ми балсам, защото „имало парабени, гледал предаване“.
Но истинският ужас дойде на рождения ми ден.
Бяхме в ресторант. Приятелки, колеги и, разбира се, Игор с майка си. Разговорът се завъртя около почивките и спа процедурите.
— Никакви спа! — изведнъж извика той, надвиквайки музиката.
Всички замлъкнаха.
— Марина прахосва семейния бюджет за глупости. Анализирах разходите ѝ.
— От днес всички покупки на козметика и дрехи минават през мен. Аз ще намеря по-евтини аналози.
Приятелките ме гледаха в шок. Свекървата кимаше одобрително.
— Игор е прав, — заяви тя. — Жената трябва да даде картата си на мъжа. Той е стратег.
Оставих вилицата. В мен нямаше обида — само студен интерес.
— Игор, — казах спокойно. — Женските теми са затворен клуб. Нямаш достъп.
— Или аз контролирам тези глупости, или мама идва при нас за месец! — отсече той.
Ултиматум. Публичен.
Аз се усмихнах леко.
— Добре. Докажи се.
След седмица свекървата имаше юбилей.
— Игор, — подадох му пари. — Купи подаръци за дамите. Тази „чудо“ серум. Покажи клас.
Очите му светнаха.
Цяла седмица той мълчеше загадъчно.
Дойде денят.
Залата блестеше. Дамите — също.
Игор излезе с огромен пакет.
— Скъпи дами! Подготвил съм ви иновативен серум! Минус десет години за 15 минути!
Дамите ахнаха и се втурнаха към тоалетната да го пробват.
Аз отпих вода и започнах да броя.
Седем минути.
Писък.
После още един.
В залата нахлуха жени с яркочервени лица.
— Горим! — крещяха те.
Игор пребледня.
— Това е… ефект…
Аз станах спокойно.
— Дами, малко внимание.
Сложих разпечатки на масата.
— Нашият „експерт“ е купил не серум, а евтин загряващ крем против целулит. С лютив пипер. Парите — в джоба му.
Тишина.
После — буря.
Жените избухнаха. Скандалът беше оглушителен.
Аз си взех палтото.
Игор ме настигна.
— Как можа?!
Аз свалих ръката му.
— Игор, ако мъж се рови прекалено в дамски работи, значи вече се е изгубил в собствените си.
— Вещите си вземи утре. Ключовете остави.
Излязох навън.
Скандалът зад мен продължаваше.
Справедливостта не е в това да крещиш. Тя е в това да дадеш на човека достатъчно въже, за да се оплете сам.
Мили дами, запомнете: не спорете с мъж, който рови в козметичната ви чантичка. Просто му позволете да се намаже сам. Животът ще му изпрати сметката. А вие ще седите и ще гледате представлението.
