След смъртта на Валентин Юдашкин неговият разкошен дом остана да пустее, тъй като семейството му се разпадна и се разпръсна по света. Моделиерът е роден и израснал в подмосковската Баковка — селище, което винаги е смятал за особено и уютно. Това място, намиращо се само на няколко километра от Москва, съчетава старинна атмосфера и съвременни котеджи. Юдашкин никога не е искал да си тръгне оттук, ценейки уединението и спокойствието, които отдалечеността от столицата му е давала.
Баковка не е просто крайградско селище, а място с богата история, където старите дачи съседстват със зелени гори. Юдашкин дълго и внимателно е създавал своето имение. Започнал е с наем на парцел до гората, после е купил земята и заедно със съпругата си Марина е изградил уникален архитектурен ансамбъл, напомнящ дворянско имение. Входът на къщата бил украсен с колони и герб, а от другата страна се намирала веранда с крыльцо. Този проект бил особено важен за дизайнера и той вложил в него много душевни сили.
Интериорите на дома се отличавали с оригиналност: всяка стая имала свой цвят, както в старинните особняци. Гостната била червена, спалнята — зелена, а библиотеката — синя. Всичко това било създадено в духа на интериорите от XIX век. Дворното пространство било истинско произведение на изкуството. Първоначално това било пустеещо място, но Юдашкин вложил много труд в създаването на градина, където се появили цветни лехи, езерце, оранжерии и алеи. Увлечението по градинарството станало семейна традиция, а по-късно вместо ела били устроени зони за отдих за внуците. В имота се появили и антични скулптури, които изпълнили пространството с атмосферата на старинен парк.
Интериорите на дома впечатлявали с богатство и внимание към дребните детайли: позлатени елементи, луксозни тъкани, мебели ръчна изработка, килими и мраморни подове. Но въпреки целия разкош, домът бил уютен и топъл — усещало се, че е създаден с любов.
Юдашкин бил не само дизайнер, но и страстен колекционер. Домът му се изпълнил с редки антикварни вещи: огледала, полилеи, картини, мебели, които той събирал по европейските пазари. Някои предмети оставял на приятели, други предавал в своя Дом на модата, но най-любимите вещи винаги намирали мястото си в особняка. Семейните вечери и празници също станали важна традиция за семейство Юдашкини. Всеки празник имал своя тема, подбирали се специални съдове, текстил, аксесоари, за да се създаде нужното настроение.
Марина Юдашкина винаги казвала, че кухнята е любимото ѝ място в дома, където готвела за семейството и споделяла рецепти с последователите си. Всяка стая имала свое предназначение: строг син кабинет, светла трапезария и лична киносала. Но централната гордост на Валентин Абрамович била гостната, изпълнена в стил на старинен музей. Дъбова маса, антикварни столове, мраморни лампи и кристален полилей създавали атмосфера, която пренасяла в миналото.
След смъртта на Валентин Абрамович много неща се променили. Дъщеря му със семейството си се преместила в чужбина, а вдовицата Марина често ги посещава. Въпреки това домът, в който съпрузите вложили цялата си душа, не остава изоставен. За имението в Баковка постоянно някой се грижи. Тази къща за Юдашкин била не просто място за живот, а символ на това, което е успял да създаде през своя живот.
