Сергей Иванов е актьор, превърнал се в символ на доброта, искреност и истинско човешко обаяние — най-вече чрез ролята на Кузнечика във филма на Леонид Биков „В бой идут одни старики“. В живота му има както възходи, така и падения, които оставят дълбок отпечатък върху съдбата му. В киното той влиза сравнително млад. Всичко започва, когато на 21 години, без особени заслуги зад гърба си, решително отива в киностудио „Довженко“, за да получи ролята на Кузнечика във филм за Втората световна война.
Той прекрачва прага на студиото с твърдо намерение и заявява: „Считайте, че вече сте намерили актьора. Кузнечикът — това съм аз!“. Режисьорът Биков се изненадва от дързостта му, но бързо забелязва, че Иванов наистина прилича на героя — слабичък, с добри очи и леко инфантилно изражение. Този първи момент става отправна точка за кариерата на Сергей Иванов, който скоро се превръща в истинска звезда.
След този филм името му става широко известно, а самият той печели огромна популярност сред зрителите. Той изиграва персонаж, който от една страна е несигурен и малко наивен, но от друга — се отличава с великодушие и смелост. Неговият Кузнечик става толкова обичан, че актьорът започва да бъде възприеман почти изцяло през този образ.
Сергей не се оплаква от типажа си, но животът му извън кадър се оказва далеч по-сложен. В следващите години участва в редица филми, но нито една роля не успява да засенчи Кузнечика. Вероятно именно тази работа остава връх в творческите му усилия, докато личният му живот се развива съвсем не така, както е мечтал. Той се сблъсква с проблемите, които мнозина познават, когато „известността“ се превърне в нещо повече от просто професия.
Първият му брак с балерината Валентина Недоступ започва с романтика и страст. Те се запознават по време на снимки на юг, а година по-късно се женят. Но с времето става ясно, че отношенията им не са приказка. Валентина е жена със силен характер, мечтаеща за кариера, гастроли и слава, докато Сергей копнее за домашен уют — за живот, в който най-важни са семейството и децата. Постепенно съвместното им съжителство става болезнено. Конфликтите преминават и на физическо ниво, а актьорът, свикнал да играе роля, продължава да крие истината. Накрая животът му с Валентина завършва драматично: един ден той се прибира по-рано и заварва съпругата си с друг мъж. Това се оказва последната капка и Сергей си тръгва. Загубил семейството си, изпада в дълбока депресия, започва често да пие, а актьорската му кариера сякаш замръзва.
Но след няколко години Сергей среща своята любов — Лариса, скромна и добра жена, с която усеща истинско щастие. Той спира да пие, създава семейство и става човекът, който е искал да бъде — съпруг и баща. Заедно с Лариса им се ражда дъщеря Маша, и Сергей усеща, че животът му най-сетне е придобил смисъл. Опитва се и в ново амплоа: решава да се пробва в режисурата и снима няколко документални филма. Отново се усмихва, отново живее в своята нова реалност, и всичко изглежда подредено.
Но уви — на 5 януари 2000 година Иванов умира от сърдечен пристъп и въпреки опитите на лекарите да го реанимират, те не успяват. Той е едва на 48 години, а загубата му се превръща в голяма трагедия за всички, които са го познавали и обичали. Смъртта му разтърсва страната, а образът му в киното и театъра остава незабравим. Той е от онези хора, които влагат в ролите си не само актьорски талант, но и душа. Не е бил суперзвезда, но се превръща в символ — а това е много по-важно. Образът на Кузнечика и днес живее в паметта на зрителите, а работата му на сцената и в киното остава пример за искреност и отдаденост.
