Исках да изненадам сина си Димитрий, като посетя ресторанта му. Бях облечена в проста, но поддържана рокля. Гордеех се с него и нямах търпение да видя мястото, което беше създал с толкова труд и упоритост. Но това, което трябваше да бъде радостно посещение, се превърна в унижение, което дълго не можех да забравя.
Когато влязох, ресторантът беше пълен с гости, смях и звън на чаши. Ароматът на вкусни ястия изпълваше помещението. Намерих уютна маса до прозореца и седнах, наслаждавайки се на атмосферата и си представях как Димитрий някъде наблизо работи.
Тъкмо бях отпила първата глътка чай, когато към мен се приближи млада жена с надменно изражение. Скъпите ѝ бижута блестяха на светлината, а дрехите ѝ очевидно бяха от известни дизайнери.
— Извинете — каза тя с раздразнен тон. — Тази маса е запазена. Ще трябва да се преместите.
Огледах се за табелка с резервация, но не видях нищо. Смутих се и спокойно отвърнах:
— О, извинявайте, не знаех.
Тя скръсти ръце върху гърдите си и хвърли оценяващ поглед към скромната ми рокля.
— Честно казано, мисля, че ще ви е по-удобно на друго място. Този ресторант е заведение от по-висок клас. Нали не искате да изглеждате нелепо?
Думите ѝ ме удариха като шамар. Усетих как бузите ми пламват. Без да кажа нищо, събрах нещата си и тихо напуснах ресторанта.
Докато вървях към автобусната спирка, сърцето ми се късаше. Този ресторант беше плод на дългогодишния труд на сина ми, в който и аз бях помагала, жертвайки много. А сега се чувствах така, сякаш там не ми е мястото.
Реших да не разказвам на Димитрий за случилото се. Беше зает и не исках да го тревожа. Може би това беше просто неприятен инцидент.
На следващия ден приготвих специален обяд. Цяла сутрин готвех любимите ястия на Димитрий и ги подреждах внимателно на масата, използвайки най-хубавия си порцелан. Денят беше важен — най-после трябваше да се запозная с годеницата на сина си.
Когато звънът на вратата прозвуча, пригладих роклята си и с усмивка отворих. Сърцето ми замря.
Пред мен стоеше същата жена от ресторанта.
И тя ме позна, усмивката ѝ за миг се разколеба, но бързо се овладя, преструвайки се, че ме вижда за първи път.
— Мамо, това е Карина — радостно я представи Димитрий, прегръщайки я през раменете. — Любовта на живота ми.
— Много ми е приятно — каза Карина със сладък глас, макар в очите ѝ да забелязах лека надменност.
— И на мен ми е приятно — отвърнах с учтива усмивка, стараейки се да скрия напрежението си.
Седнахме на масата, но във въздуха се усещаше напрежение. Димитрий не забелязваше нищо, разпалено разказваше за бъдещите им планове. Аз обаче видях как Карина умело поема разговора и всеки път насочва вниманието към себе си.
И тогава Димитрий изтърси една новина:
— Мамо, Карина мечтае да отвори собствено кафе. Надявахме се, че можеш малко да ни помогнеш финансово.
Напрегнах се.
— Кафе? — повторих внимателно.
Карина веднага се оживи.
— Да! Това е страхотна възможност. Нужно ми е съвсем малко подкрепа.
Преди да успея да отговоря, тя внезапно стана от масата.
— Извинете, ще мина до банята — каза и бързо излезе, явно бягайки от темата за парите.
Обърнах се към Димитрий.
— Сигурен ли си в това? Това е сериозен финансов риск.
Той въздъхна:
— Мамо, знам, че се тревожиш, но Карина има големи мечти. Иска да бъде независима.
Замислих се за миг и накрая казах:
— Димитрий, не ѝ вярвам. Вчера се отнесе ужасно с мен в твоя ресторант.
Димитрий се намръщи:
— Какво имаш предвид?
Разказах му какво се беше случило, надявайки се, че ще ме разбере. Но той само поклати глава.
— Защо нищо не каза тогава? Сега изглежда сякаш просто търсиш повод да не я харесваш.
Исках да отговоря, но в този момент Карина се върна. Веднага усети, че нещо не е наред.
— Какво става? — попита уж загрижено.
— Мама не иска да ни помогне с парите — каза Димитрий.
Очите на Карина опасно проблеснаха.
— Защо? — попита рязко.
Отговорих спокойно:
— Защото не ти вярвам.
Карина направи изненадано лице:
— О, мила, сигурно сте ме разбрали погрешно. Никога не бих си позволила да ви обидя.
После се обърна към Димитрий с привидни сълзи в очите:
— Ако майка ти не ме приема, може би не трябва да сме заедно?
Димитрий изглеждаше объркан, но след кратко мълчание стана:
— Хайде, Карина.
И те си тръгнаха.
Останах сама в тишината, със свито сърце. Но дълбоко в себе си знаех: истината рано или късно излиза наяве.
Месец по-късно получих покана за откриването на кафето. Димитрий искаше да ми покаже, че всичко при тях е наред. Реших да отида, но този път имах план.
На откриването успях да убедя Карина да излезе с мен навън да поговорим. Там тя неволно призна, че използва Димитрий заради парите му. Тя не знаеше, че предварително бях свързала диктофон към озвучителната система на заведението.
Когато се върнахме вътре, в помещението цареше тишина. Всички гости бяха чули разговора ни. Димитрий беше побледнял.
— Карина, чух всичко — каза той хладно.
Лицето на Карина изстина.
— Димитрий, това беше шега! — опита да се оправдае.
Но вече беше късно. Истината беше излязла наяве.
Няколко дни по-късно Димитрий ме покани на вечеря в ресторанта си.
— Прости ми, мамо. Трябваше да те послушам — каза той.
Усмихнах му се нежно:
— Няма нищо, синко. Понякога уроците са болезнени, но ни правят по-мъдри.
Димитрий вдигна чашата и тържествено произнесе:
— За моята майка, Татяна. Жената, която винаги е вярвала в мен. Благодаря ти за всичко.
В очите ми напълняха сълзи, когато гостите започнаха да аплодират. За миг бях загубила сина си, но истината ми го върна обратно.
