В деня на моята сватба се появи бившата ми жена — бременна — за да ни поздрави. Новата ми жена ѝ зададе само един въпрос, и това, което бившата разкри, ме лиши от всичко…
Внезапното изявление на Ван привлече вниманието на цялата зала. Шепот бързо се разнесе наоколо и никой не разбираше какво ще се случи сега.
В университета бях красив и умен момък, на когото се възхищаваха много студентки. Но така и никога не се влюбих в никого. Семейството ми беше бедно; налагаше ми се да работя почасово всеки ден, за да платя обучението си, и нямах нито време, нито сили за любов.
Сред момичетата, които ми се възхищаваха, беше и моята колежка Ван. За да спечели сърцето ми, тя често ми купуваше храна, дрехи, а понякога дори плащаше и за обучението ми.
Аз не изпитвах към нея нищо дълбоко, но, тъй като семейството ѝ подпомагаше моето обучение, нехайно се съгласих да бъда с нея.
След като завърших университета и исках да остана в града, се съгласих да се оженя за Ван, за да ми помогнат родителите ѝ да си намеря работа. Но живеейки с нея, осъзнах, че всъщност изобщо не я обичам и че физическата близост с нея дори ми причинява отвращение.
Живяхме в брак три години и така и не успяхме да имаме деца. Тя постоянно настояваше да мина медицински преглед, но аз упорито твърдях, че с мен всичко е наред, и отказвах да отида. По онова време кариерата ми вече беше стабилна и не зависех повече от семейството ѝ. Тогава реших да прекратя този безвкусен брак и да тръгна да търся „истинска любов“.
Моята хладност и равнодушие в крайна сметка я подтикнаха да си тръгне. Тя най-сетне се съгласи да подпише документите за развод и ми върна свободата. След това започнах връзка с красива бизнес партньорка, на която отдавна тайно се възхищавах. След повече от година решихме да се оженим. Не изпратих покана на бившата си жена, но по някакъв начин тя все пак се появи на церемонията — и дори не изглеждаше смутена.
Най-удивителното беше, че тя дойде бременна, с ясно закръглено коремче, за да ни поздрави. Появата ѝ предизвика шок и привлече всички погледи. Шепот премина през залата; никой не разбираше какво предстои.
Когато Ван се приближи към нас, тя каза:
„Ако можех да се върна назад, никога нямаше да пропилея младостта си за мъж, който не ме обичаше и просто използваше парите ми. За това съжалявам най-много — че се омъжих за теб.“
Тя вече се канеше да си тръгне, когато годеницата ми развълнувано попита:
„Чие е детето в корема ти?“
Този въпрос ме стресна. Ние с Ван бяхме разведени от повече от година, значи детето със сигурност не можеше да е мое. Но защо тогава тя никога не забременя през трите ни години брак? Нима това означаваше, че съм безплоден?
Без да ни кара да чакаме, Ван се обърна и каза:
„За трите години брак така и не успяхме да имаме деца. Многократно молих мъжа ти да мине преглед, но той винаги прехвърляше вината върху мен. Но всеки път, когато аз се преглеждах, всичко беше идеално. След развода се влюбих в друг мъж. И още първата нощ, която прекарахме заедно, забременях.“
Думите ѝ толкова потресоха годеницата ми, че тя изпусна букета. Аз пък стоях напълно смаян, неспособен да кажа каквото и да е.
След като Ван си тръгна, се опитах да успокоя годеницата си, молейки я да се отпусне и първо да довършим церемонията. Но тя отказа, заявявайки, че иска да отмени сватбата и да минем през преглед заедно, преди да вземе решение за брака. Тя каза:
„Брат ми и жена му бяха женени девет години, но така и не успяха да имат деца. Похарчиха цяло състояние за лечение и въпреки това накрая се разведоха. Аз не искам да повтарям същата грешка.
Ценността на една жена пада с всеки неуспешен брак; не искам първият ми брак да е с мъж, който не може да има деца.“
Нямах право да обвинявам нито бившата си жена, нито годеницата си.
Моето падение беше резултат от собствените ми сметки и егоизъм. Аз посях горчивина — и сега я жънех. Ако се бях отнасял добре към бившата си жена, днес нямаше да съм в толкова жалко положение.
След онзи ден отношенията ми с новата ми избраница завинаги се промениха. Сватбата беше отменена и ни се наложи честно да обсъдим всичко, което се беше случило. Между сълзи и искрени думи разбрахме, че не можем да градим брак върху тайни, гордост или нереалистични очаквания.
Решихме да направим нещо, което аз никога преди не бях правил: заедно да посрещнем истината. Минахме през изследвания и се оказа, че наистина имам проблеми с фертилността. Това беше шок, но и освобождение. Най-накрая разбрах, че бившата ми жена не е била виновна и че аз самият не съм просто „лошият“, а жертва на незнание и горделивост.
Отношенията ми с Ван бяха окончателно приключени. Научих се да пускам обидата и гнева. Тя тръгна по своя път, аз — по моя. Този опит ме научи, че истината, дори болезнена, е по-добра от това да живееш в илюзия.
С новата ми съпруга решихме да градим отношенията си отначало. Говорихме за всичко: за мечти, страхове, очаквания, планове. Решихме да осиновим деца и да отворим дома си за тези, които имат нужда от топлина, защото аз разбрах: семейството не винаги се определя от кръвта.
С течение на времето връзката ни стана силна — основана на уважение, честност и истинска любов. Никога не забравих онази сватба и урока, който ми даде Ван: любовта не можеш да принудиш, и всеки, който действа, носи последствията.
Научих се да живея със смирение и благодарност, да ценя тези, които ме обичат, и никога повече да не приемам никого за даденост. И макар да загубих един брак, придобих дълбоко разбиране за самия себе си и за това какво е истинската любов.
Най-накрая разбрах, че животът не винаги е справедлив, но честността и порядъчността са пътят към мир и щастие. И с тази увереност осъзнах, че мога да гледам в бъдещето с надежда — редом с жена, която аз наистина избрах и която избира мен всеки ден, докато заедно градим семейство, основано на любов, доверие и уважение.
