Рутинното пазаруване на Линет в хранителния магазин се превърна в ужасяваща ситуация, когато тя видя момиченце, на чиято ръчичка беше сребърна гривна, която тя беше погребала заедно с дъщеря си преди пет години.
Тази находка скоро щеше да разкрие болезнени спомени и да я принуди да се изправи срещу тъмна глава от своето минало.
Всичко започна като обикновен вторник сутрин. Линет, както обикновено, закъсняваше, за да избегне навалицата, но се наложи да отскочи до магазина за хранителни стоки, защото хладилникът беше празен.
Докато преглеждаше списъка си, тя се натъкна на мъж, който се бореше с тригодишната си дъщеря в отдела със зърнени закуски.
Детето плачеше силно, а бащата изглеждаше изтощен, раменете му бяха отпуснати под тежестта на изминалия ден.
Водена от майчин инстинкт, Линет предложи помощта си.
Мъжът с благодарност се съгласи, обяснявайки, че му е много трудно, тъй като преди година съпругата му е починала.
Неговата честност порази Линет, показвайки, че зад умората му се крие дълбока мъка.
Тя клекна, за да успокои момиченцето, което в крайна сметка се успокои, когато му подадоха кутия със зърнена закуска.
Когато Линет се усмихна на детето, нещо привлече вниманието ѝ — изящна сребърна гривна с кръстче на китката на момиченцето.
Сърцето на Линет спря за миг, когато веднага я разпозна. Това беше същата гривна, която тя беше погребала заедно с дъщеря си Емили.
Шокът беше поразителен.
Как можеше това непознато дете да носи гривната на покойната ѝ дъщеря? Светът около Линет сякаш се размаза, докато тя се опитваше да осмисли това, което вижда. Мъжът забеляза нейната видима тревога и попита дали всичко е наред. Линет се усмихна и го увери, че с нея всичко е наред, макар че в действителност беше далеч от това.
Тя бързо довърши пазаруването, но образът на гривната не я напускаше. В следващите дни Линет не можеше да спре да мисли за гривната. Това беше последният знак на любовта ѝ към Емили, която беше починала от левкемия преди пет години. Решена да получи отговори, Линет започна да проучва миналото и откри скандал, избухнал в едно погребално бюро преди много години.
Директорът, Харолд Симънс, бил уволнен за неправилно обслужване и уж за продажба на погребални принадлежности. Стана ясно, че някой е взел и без да се замисли е продал гривната на Емили. Въпреки гнева си, Линет разбираше, че не може да обвинява мъжа, когото беше срещнала в магазина. Той нямаше ни най-малка представа за историята на гривната.
С помощта на общ приятел тя се сдоби с неговите контактни данни и реши да му напише писмо. В него тя разказа за значението на гривната и за това как повторната среща с нея е събудила болезнени спомени за дъщеря ѝ.
Няколко дни по-късно на Линет се обади Боб Даниелс. Той топло и съчувствено се извини за това, през което ѝ се е наложило да мине. Обясни, че е купил гривната, защото му се сторила красива, без да знае нищо за миналото ѝ.
След това Боб направи неочаквано предложение: той иска да помогне на Линет в завеждането на дело срещу погребалното бюро.
За него въпросът не се свеждаше само до гривната, а до това да се постигне справедливост заради предателството на доверието. Трогната от искреността на Боб, Линет се съгласи. През следващите няколко месеца те заедно работиха върху делото, прекарвайки безброй часове в преглед на документи и събиране на доказателства.
През това време Линет се сближи с дъщерята на Боб, Ема, която често тихо си играеше наблизо. Миловидният характер на Ема напомняше на Линет за нейната собствена дъщеря и между тях се създаде връзка.
С наближаването на съдебното дело Линет и Боб осъзнаха, че борбата им не е само заради едно украшение. Ставаше дума за затваряне на един болезнен цикъл — за Линет, за Емили и дори за Боб и Ема. В деня на делото те уверено представиха своя случай.
Съдът постанови решение в тяхна полза, задължавайки погребалното бюро да поднесе публични извинения и да изплати солидно обезщетение. Но за Линет истинската победа беше чувството на спокойствие, което най-сетне усети.
След делото Линет и Боб станаха още по-близки. Те започнаха да се виждат по-често и Линет откри, че вече е станала част от живота на Ема. Това, което бе започнало като болезнена среща в хранителен магазин, прерасна в нещо много по-дълбоко. Линет осъзна, че понякога най-тежките преживявания водят до най-дълбоките връзки. Гривната, която някога беше символ на загуба, се превърна за нея в символ на надежда и ново начало.
