Повечето от нас могат да се припознаят в това да срещат чужди мнения и въпроси, когато става дума за раждане на деца.
Днес обществото негласно повтаря, че трябва да имаш добра работа, да срещнеш партньор, да се ожениш и да имаш деца. Затова съпрузите, решили да нямат деца, често трябва да оправдават решението си пред околните. Хората, които не разбират такъв избор, могат да бъдат доста непохватни и да задават лични въпроси, които не ги засягат.
Често тези въпроси могат да са много лични и неприятни и да карат събеседника да се чувства неловко, особено когато го питат защо е решил да не бъде родител.
За съжаление, липсата на деца може да се смята за върховна форма на егоизъм — но когато двойки, възприемани като „различни“, искат да имат общи деца, мнението за егоизма бързо се променя…
Преди повече от 20 години Пати Уайт от Калифорния получава новина, която едновременно я радва и притеснява. Дъщеря ѝ Лиза съобщава, че е бременна.
Лиза има синдром на Даун — вродено хромозомно състояние, проявяващо се в различна степен с физически и интелектуални затруднения. Но мнозина забравят, че много хора със синдром на Даун могат да се грижат сами за себе си, имат работа и водят самостоятелен живот.
Вероятността двама души със синдром на Даун да имат дете обаче е по-ниска от тази при други двойки, защото мъжът със синдром на Даун рядко става баща.
Когато Пати Уайт научава, че се е родил внук, тя е много изненадана, но напълно подкрепя дъщеря си Лиза и решението ѝ да задържи бебето.
На 29 години Лиза има собствен апартамент и работи на пълен работен ден в местния магазин „Гудуил“. Тя живее самостоятелно вече 11 години.
„С всички се разбираше. Можеше да прави всичко, с изключение на касовия апарат. Харесваше ѝ там и ѝ харесваха“, разказва Пати в интервю за Voice през 2016 г.
Лиза започва връзка с мъж със синдром на Даун — срещат се, но живеят в различни домове. Пати разбира, че дъщеря ѝ има здравословни, зрели отношения — те обсъждат и теми като контрацепция и безопасен секс.
„По онова време във всички книги пишеше, че мъжете със синдром на Даун са стерилни, и ни казаха да не се тревожим за това, тъй като не могат да причинят бременност“, казва Пати.
Но съдбата имала други планове.
Пати тъкмо се върнала от обяд на работа и слушала съобщенията на гласовата си поща. Тогава дошло съобщение от развълнуваната Лиза:
„Здрасти, мамо, просто исках да знаеш, че скоро ще станеш баба!“ Пати казва: „Главата ми се завъртя. Как е възможно? Нали приятелят ѝ е с Даун!“
Решението на Лиза да има дете е критикувано от непознати като безотговорно и егоистично, а способността ѝ да бъде добра майка — поставяна под съмнение. Но семейството ѝ е много подкрепящо и защитава дъщеря си.
Лиза, човек с ясна изразност и страст, има в много отношения обичайна бременност. Ходи на курсове за подготовка за раждане, работи с треньор през бременността и има всички типични симптоми.
„Беше ми трудно да ходя по време на бременността, работех пет дни в седмицата. Повръщаше ми се сутрин и се чувствах зле. Чувствах, че всеки момент ще ми прилошее“, разказва Лиза в интервю за Voice.
Въпреки това бременността ѝ е определена като високорискова и към нея се подхожда така. Синът на Лиза, Ник, се ражда 4 седмици преди термин и, както родителите си, има синдром на Даун.
Бащата на Ник присъства на раждането му, а младите родители опитват да живеят под един покрив след раждането. За съжаление не се получава. Още по-тъжно — бащата на Ник умира, когато момчето е на 5 години.
Ник, който сега е на 24, красив млад мъж, е отгледан от майка си и баба си, които не могат да му се нарадват.
Раждането на деца е риск за всеки, а Лиза е особено уязвима — не на последно място, защото много хора имат мнение за решението ѝ да стане майка.
Стига се дотам, че Лиза губи връзка с някои свои приятели — майките на приятелките се страхували, че Лиза ще повлияе на дъщерите им и те също ще поискат деца.
Но в крайна сметка всички тези мнения нямат значение — особено за Ник, който продължава да процъфтява; завършил е колеж и има огромно уважение към жените, които са го отгледали. Той е такъв, какъвто е днес, благодарение на тях.
„Имам две майки. Моята мама Лиза е най-голямото ми бъдеще в живота. Тя ми даде живот, тя ми даде любов, тя ме роди и винаги е чудесна и прекрасна“, казва той в интервю за Fabiosa.
През 2016 г. Пати споделя във Facebook трогателна новина, както и снимка на гордата майка и щастливия син:
„Това е дъщеря ми Лиза, клоунка, със сина си Ник. И двамата имат синдром на Даун. Тази година е знакова за всички ни. Тя навършва 50, а той — 20. Аз съм по-стара от пръстта. Толкова се гордея с нас. Когато забременя, се стремяхме тя да го опознае и да изгради връзка с него. Имаха много върхове и спадове, но след всички тези години можем честно да кажем, че преодоляха всички трудности и споделят огромна любов един към друг и към малкото си семейство“ (тя е самотна майка), — пише Пати.
Този екип от майка и син е посветил десетилетия, за да показва на света ценността на хората със синдром на Даун. Историята на Пати, Лиза и Ник съдържа и важна информация и, надяваме се, ще помогне на други хора да вземат своите решения.
Те вдъхновяват и заслужават нашето уважение и възхищение. Моля, споделете с нас, ако сте съгласни.
