Вижте какво се е случило на този ден в историята
На 10 октомври 1861 г. близо до Осло се ражда човек, който ще промени не само света на науката, но и самото понятие за човечност – Фритьоф Нансен. Полярен изследовател, учен, дипломат и носител на Нобелова награда за мир, Нансен остава в историята като символ на състрадание и международна солидарност.
От ледовете на Гренландия до сърцата на бежанците
Първоначално Нансен започва като зоолог, но стремежът му към приключения го отвежда далеч отвъд лабораториите. През 1888 г. осъществява първото прекосяване на вътрешността на Гренландия от изток на запад – подвиг, който му носи световна слава.
Между 1893 и 1896 г. ръководи легендарната експедиция с кораба „Фрам“, дрейфувайки през арктическите ледове в опит да достигне Северния полюс.
В Норвегия той се превръща в национален герой, но истинската му мисия започва след Първата световна война.
Като представител на Обществото на народите (предшественикът на ООН) Нансен се посвещава на спасяването на хора, пострадали от войната, глада и разрухата.
Организира размяната на над 400 000 военнопленници и помага на стотици хиляди бежанци да се върнат по домовете си.
През 1922 г. създава Нансеновия паспорт – първия международно признат документ за самоличност на бежанци. Благодарение на него над 450 000 души, сред които арменци, руснаци и балкански бежанци, получават шанс за нов живот.
Същата година Нансен е удостоен с Нобеловата награда за мир за „хуманната му работа в услуга на хората без родина“. Част от паричната награда той дарява на гладуващите в Русия и на бежанците от Балканите.
Българската следа в делото на Нансен
Фритьоф Нансен оставя следа и в българската история. Като върховен комисар за бежанците към Обществото на народите, той съдейства за връщането на българите от Западна Тракия, прогонени след войните от началото на XX век.
Нансен помага също и на арменски и гръцки бежанци, намерили убежище в България.
В знак на признателност неговото име днес носят булевард и улица в София, както и Институтът по океанология „Фритьоф Нансен“ към БАН.
През 2012 г. в парка при НДК е открит паметник на Нансен – символ на благодарността към човека, който не делеше хората по произход, а по нуждата им от помощ.
Трагедията в ТЕЦ „Марица изток 3“
На 10 октомври 1994 г. в ТЕЦ „Марица изток 3“ става една от най-тежките промишлени аварии в историята на България.
В 10:51 ч. се спуква цистерна с вряла вода, при което се образува вълна с височина над два метра, която помита всичко по пътя си.
Загиват 21 души, шестима от които на място. Останалите петнадесет умират по-късно от тежки изгаряния.
Причината – спукване на съоръжение под високо налягане заради износване и пропуски в поддръжката.
След трагедията властите нареждат извънредни проверки на всички топлоелектрически централи в страната. Въвеждат се нови стандарти за безопасност и редовни инспекции, за да се предотвратят подобни катастрофи в бъдеще.
Още събития на 10 октомври
- 1944 г. – По време на Втората световна война в концлагера Аушвиц са убити 800 ромски деца.
- ООН отбелязва Световния ден за психично здраве.
- Отбелязва се и Световният ден срещу смъртното наказание.
Родени на този ден
- 1813 г. – италианският композитор Джузепе Верди
- 1924 г. – британският писател Джеймс Клавел („Шогун“, „Тай-пан“, „Цар Плъх“)
- 1981 г. – българският актьор и режисьор Николай Илиев („Чужденецът“, „Живи легенди“, „Завръщане“)
Починали на този ден
- 1914 г. – румънският крал Карол I
- 1939 г. – българският революционер Никола Обретенов
- 1963 г. – френската певица Едит Пиаф
- 2004 г. – американският актьор Кристофър Рийв („Супермен“)
