Веднъж една възрастна жена се озовала под проливен дъжд след внезапна буря. Тя решила да се скрие в известно кафене, но управителят на ресторанта я изгонил. Това, което се случва по-нататък, шокира арогантния служител.
Линда Майърс се готвеше за вечеря, когато внезапно започна силен дъжд. Тя нямаше чадър, затова добре поддържаната й прическа изведнъж се намокри и се разроши по лицето й. Блузата и сакото й изглеждаха износени, тъй като също се намокриха.
Най-близкото заведение в този момент беше известно кафене, което често посещаваха богати и известни хора. Когато се приближи до входа, внезапно я спря портиерът.
„Госпожо, това е ексклузивно кафене. За да влезете тук, трябва да резервирате маса“, започна той, преди да я огледа от главата до петите. „Изглежда, че и вие не можете да си позволите да обядвате тук“, промърмори той.
Обидена от грубата забележка, тя помоли портиера да извика управителя на ресторанта. Но вместо да я пусне, управителят повтори думите на портиера и я помоли да си тръгне.
„Госпожо, в момента имам над сто души вътре. Да не губим времето си тук. Принуден съм да ви помоля да си тръгнете“, каза на Линде управителят, на чиято табелка беше написано „Саймън“.
„Просто ми трябва място, където да се скрия, докато дъждът спре. Дори ще поръчам нещо“, настоя тя.
„Не мога да ви позволя да влезете в такова състояние. Ще изплашите всички наши гости“, поклати глава Саймън. Тогава жената си тръгна, опитвайки се да намери друго място, където да изчака.
На следващия ден, когато Саймън дойде на работа, собственикът на кафенето вече беше там. Той веднага повика Саймън при себе си. „Днес е специален ден. Ще ни посети важен гост – мой приятел и съпругата му. Те са потенциални купувачи на това кафене. Затова всичко трябва да бъде в най-добрия вид.“
Саймън инструктира сервитьорите какво трябва да направят през този ден, за да бъде всичко добре подготвено за пристигането на VIP-гостите. Вечерта собственикът на ресторанта повика Саймън на масата им.
„Позволете ми да ви представя нашия мениджър. Той е отлична част от нашия екип. Той знае работата си и е много мил, внимателен, отзивчив и услужлив“, каза собственикът. В същото време жената се обърна към него с усмивка на лицето.
„Наистина, много мило. Виждам, че той е точно такъв, какъвто го описахте“, каза жената, която се оказа Линда.
Мениджърът не можа да скрие ужаса на лицето си, когато разбра, че тази жена е същата, която беше грубо отблъснал предната вечер. Виждайки изражението на лицето му, Линда отново се обърна към собственика на кафенето.
„Имате отлично ресторантче и толкова мил персонал. С мъжа ми с удоволствие ще купим това кафене“, каза тя.
На следващия ден Линда и съпругът й веднага се заловиха за работа. Искаха да наблюдават ежедневната работа на кафенето и да се запознаят по-отблизо с новите служители.
Когато Линда видя Саймън, тя му съобщи лошата новина. „Саймън, аз и съпругът ми решихме да те понижим в длъжност като сервитьор. Смятаме, че начинът, по който се отнесе към мен снощи, не е подходящ за общуване с клиенти“, обясни тя.
На Саймън веднага му дадоха престилка и поднос и той започна да работи като сервитьор. Беше унижен, но не искаше да загуби напълно работата си.
Няколко дни по-късно в кафенето влезе една бедна жена. Тя седна на маса и поръча сандвич и горещ чай. Когато приключи с храненето, Саймън й подаде сметката.
„О, Боже“, каза възрастната жена, поглеждайки в чантичката си. „Сигурно съм забравила портмонето си у дома. Много съжалявам. Мога да измия чиниите или да почистя ресторанта – каквото и да е, само да ви се отплатя“, каза тя.
Саймън поклати глава. „Не се притеснявайте, госпожо. Този път аз ще платя сметката ви“, каза той с усмивка.
Жената продължи да благодари на Саймън, а той отговори: „Няма проблем. Хората трябва да си помагат един на друг“. Преди няколко дни новата собственичка на този ресторант ми даде втори шанс, защото е добър човек. Искам да бъда като нея. В края на краищата, вярвам в кармата.“
„Мисля, че отново ще станете мениджър“, отговори жената. Саймън беше озадачен от това откъде жената е разбрала за понижението му в длъжност. В този момент към масата се приближи Линда.
„Тази жена е моя приятелка. Исках да те тествам и да разбера дали си научил урока. Радвам се да разбера, че си издържал изпитанието. Можеш веднага да се върнеш към задълженията си на мениджър“, каза Линда и го потупа по гърба.
Саймън беше възхитен. Никога не беше виждал такава доброта в никого и беше благодарен на Линда, че му даде още един шанс да се справи добре с работата.
От този ден Саймън ходеше на работа с усмивка на лицето. Обичаше работата си и всичко това благодарение на новите собственици на кафенето, които му дадоха увереност. Той търпеливо се грижеше за персонала и клиентите, което доведе до това, че кафенето стана още по-успешно.
Какво можем да научим от тази история?
Не трябва да съдим другите по външния им вид. Портиерът и Саймън побързаха да осъдят Линда заради външния й вид, без да знаят, че в крайна сметка тя ще стане собственик на бизнеса, в който работеха.
Хората заслужават втори шанс. Линда беше достатъчно мила, за да даде втори шанс на Саймън, знаейки, че той обича работата си.
Споделете тази история с близките си. Може би тя ще ги вдъхнови и ще направи деня им по-добър.
